Страните от НАТО искат политическо решение на украинската криза, но могат да бъдат приети нови санкции за увеличаване на натиска върху Русия. Това каза германският канцлер Ангела Меркел по време на срещата на страните-членки на НАТО в Уелс.
В първия ден от двудневната среща не е обсъждан въпросът за евентуална отмяна на основополагащия акт НАТО-Русия, каза още Меркел.
Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен също се обяви за политическо решение на кризата в Украйна. Той обвини Русия, че "не е направила и най-малкия жест да стане възможен
мирът в Украйна".
"Русия се бие срещу Украйна, в Украйна. Руските войски и танкове нападат украинските сили. Русия говори за мир, но не е направила и най-малкия жест този мир да стане възможен", заяви Расмусен след заседание на комисията НАТО-Украйна. Той подкрепя "дълбоки и сурови" санкции срещу Русия. Расмусен подчерта, че никой не иска война или въоръжен конфликт за излизане от тази ситуация.
„Вярваме, че най-добрият път ще е да се намери политическо решение, а за тази цел международната общност трябва да реагира отрицателно, ако Русия продължи да се намесва в Украйна", каза той. Според него новите санкции трябва да нанесат вреда на руската икономика и да изолират Русия в бъдеще.
Най-важният резултат от срещата на върха ще бъде приемането на Плана за готовност за действие, който е във връзка с украинската криза и отразява необходимостта от недопускане на изпреварващи действия на Русия срещу държави членки на НАТО, посочи президентът Росен Плевнелиев. Според него това, което се случи в Украйна, не може да се повтори срещу държава от НАТО. По думите на президента от съществена важност за страната ни е приемането на План за защита на Румъния и България.
„Това е съвсем конкретен документ, който за пръв път от десет години членство на България в алианса точно и конкретно определя ангажиментите на алианса в случай на атака срещу България или Румъния", каза той.
Балансът в Черно море е променен след анексирането на Крим, посочи Плевнелиев. „България работи много през последните месеци, за да обърне внимание на нашите партньори колко е важно да изнесем инструменти за наблюдение, за разузнаване, ранно предупреждение, така че в нарушения баланс на Черно море да се чувстваме малко по-спокойни", каза още той.
Той също заяви, че за кризата в Украйна се търси политическо решение. „Ние приветстваме мирен план за уреждане на конфликта", посочи президентът. Той отхвърли възможността за решаване на ситуацията с военни средства. „България ще помага, но ние не можем да пращаме войници и оръжия", каза още Плевнелиев. По думите му много вероятно е да има нова вълна от икономически санкции срещу Русия.
"Но искаме Русия, като партньор, с когото сме работили десетки години, да се върне на масата на преговорите, да бъде отново един партньор, на когото се доверяваме и с когото можем да вземаме заедно отговорни решения. Санкциите са сигнал към Русия, че ние сме решителни, единни и търсим политическо решение", добави Плевнелиев.
