Най-сетне и премиерът Бойко Борисов се изказа за спорната златна зона между България и Румъния: "Абсурдно е в 21-ви да се говори за териториални претенции на държави - членки в ЕС".
Спорът с България за определяне на морската граница може да се реши бързо по метода на равноотдалечеността, който се използва от Международния съд в Хага.
Това казва държавният секретар в румънското външно министерство Богдан Ауреску заяви в интервю за "Аджерпрес", съобщи БТА. Друга възможност, според него, е да се произнесе Международният трибунал по морско право в Хамбург. По регламент Европейската комисия не се меси в подобни двустранни спорове - и Брюксел предпочете да замълчи в този.
"Съществува едно неотдавнашно събитие, което в определена степен обезпокои румънската страна. Научихме, че м.г. в Официалния вестник на Европейския съюз е било публикувано известие в следствие на решение на българския Министерски съвет относно инициирането на процедури за концесиониране на един периметър в Черно море, един периметър, чиито граници се припокриват със сектор от спорната зона", обясни Ауреску.
България преговаря с най-голямата петролна компания в света "ЕксонМобил" за проучване на блок в Черно море, който е спорен с Румъния, предаде вчера агенция "Блумбърг", позовавайки се на анонимни дипломатически източници.
Спорът - връзка с нефт или с газ?
Запитан дали спорната зона има връзка с трасето на бъдещия газопровод "Южен поток", държавният секретар на румънското външно министерство заяви, че доколкото знае, проектът "Южен поток" не е в достатъчно напреднала фаза, че да може да се каже със сигурност откъде ще мине през Черно море.
На въпрос какъв е залогът на актуализирането на темата за спора между Румъния и България за делимитацията на черноморските пространства, Ауреску напомни, че преговорите по тази тема са започнали през 1994 г., а единственият нов елемент е фактът, че въпросът е станал публичен.
"От румънска гледна точка реалният проблем е, че няма напредък в едни преговори, които би трябвало да решат много бързо това морско делимитиране. Става въпрос за делимитиране, което се отнася както до териториалните води, така и до континенталния шелф и изключителната икономическа зона", казва Ауреску.
Представителят на румънското външно министерство отбеляза, че това е принципен въпрос. "Когато има такъв въпрос за решаване, той трябва да бъде решен, още повече между приятелски и съседни страни, които имат стратегически отношения", посочи Ауреску. Той напомни съвместното заседание на двете правителства миналата година, на което двустранните отношения бяха издигнати до стратегическо партньорство.
"Дискутираната площ е около 350 кв. км. Можем отново да направим сравнение със ситуацията на Украйна, където се водеше спор за 12 200 кв. км, но все пак представлява достатъчно важен залог", заяви държавният секретар.
Той посочи, че е забелязал някои реакции от страна на политически сили в България и на български медии, в които се казва, че Румъния е предявила териториални претенции спрямо България, и подчерта, че това е погрешно.
"Не може да се говори за териториални претенции тогава, когато имаш с другата държава морска делимитация в процес на осъществяване, с една спорна зона, върху която и двете страни имат конкуриращи се претенции", каза държавният секретар.
Ауреску посочи, че Румъния би искала следващият 15-ти кръг от преговорите по темата, планирани да се състоят тази година в Букурещ, да се проведат възможно най-скоро. Той подчерта, че желанието на румънската страна е решаване на спора чрез преговори.
В случай обаче, че те не дадат резултат, и ако двете страни са съгласни, може да потърсят други начини за решаването му, включително да прибягнат до трета страна като Международния съд в Хага или Международния трибунал по морско право в Хамбург.
"Но дотогава смятам, че най-важно и най-нормално е да дадем шансове на двустранните преговори", подчерта Ауреску.
Румънският посланик у нас Антон Пакурецу заяви вчера на среща със заместник-министъра на външните работи Димитър Цанчев, че Румъния няма териториални претенции в Черно море към България и определи случилото се като недоразумение, съобщиха от ведомството. Пакурецу се спря на дългата история на преговорите и сподели учудването от факта, че те са станали медийно събитие.
Българската страна изрази своето недоумение от изявлението на румънския външен министър Кристиан Дяконеску пред местни медии по повод преговорите за делимитация на черноморското пространство, се посочва в съобщението на МВнР.
Тълкуването, че биха могли да съществуват териториални претенции между двете страни, е опасно и не отговаря на духа на общата ни принадлежност към ЕС, подчерта заместник-министър Цанчев.
Като изрази неприемането от българска страна на твърденията за наличие на румънско етническо малцинство, Димитър Цанчев подчерта, че подобни изявления не са в интерес на добросъседските отношения между двете страни. Той още веднъж отбеляза, че такъв въпрос не е повдиган на съвместното заседание на двете правителства.
Българските граждани с румънско самосъзнание са духовен мост между двете страни, заяви в отговор посланик Пакурецу и допълни, че те нямат проблеми в България.
За да станат членове на ЕС през 2007 г. България и Румъния са подписали документи за липсата на каквито и да било териториални претенции между двете държави, каза и президентът Росен Плевнелиев.
"Очевидно Румъния търси бързо решение на проблем, който не се поставя на масата като териториална претенция. Външният министър на Румъния говори за "нерешен проблем", а не за териториална претенция", заяви държавният глава.
