Да се спре гледането на бюджета за 2011 година. За това призова днес от парламентарната трибуна съпредседателят на Синята коалиция и лидер на ДСБ Иван Костов. От началото на този политически сезон Синята коалиция се активизира и втвърди позициите си като коректив, макар и партньор, на управляващите. Десните настояват да започнат най-сетне реформите в здравната и пенсионната системи, вместо да се подписват споразумения с организации като БЛС и да се раздават пари на калпак.
Мотивът на десните е, че са правени редица промени в политиката на правителството след като проектобюджетът за следващата година е внесен в Народното събрание и разпределен в комисии.
За пример Костов посочи очакваното увеличение на пенсионната вноска, както и споразумението с Българския лекарски съюз, в което се предвиждат допълнителни 130 млн. лева за здравеопазване за 2011 г.
"Тези средства не са разчетени във внесения сега проектобюджет", изтъкна Иван Костов. На обявените наскоро аргументи, че подобни промени са предвидени в проектобюджетите на НОИ и НЗОК, той припомни, че те се приемат преди бюджета на страната или заедно с него.
"Това, което се прави сега, е незаконно. Това не може да се прави в Народното събрание. Разбира се, всичко е възможно, когато ГЕРБ управлява", посочи още Иван Костов.
Той също така настоя, ако не се спрат процедурите по гледане на бюджета за следващата година, то поне сините депутати да не бъдат санкционирани, когато не участват в дебатите по бюджета в комисии.
И обединение на цивилното и военно разузнаване
Цивилното и военното разузнаване да се обединят в Държавна агенция за разузнаване, която да е подчинена на премиера, предвижда законопроект, внесен преди броени дни от Иван Костов и бившия шеф на Националната разузнавателна служба (НРС) и сега депутат от Синята коалиция Димо Гяуров.
Това е поредната идея на десните. За обединението се обяви преди близо половин година и министърът на отбраната Аню Ангелов, който също смята, че е по-добре да има единна разузнавателна общност, което да бъде записано и в стратегията за национална сигурност.
Предлага се премиерът да назначава и освобождава председателя на новата единна структура - без указ на президента. Сега шефовете на двете разузнавателни служби се посочват от кабинета, но се назначават от държавния глава и са на негово подчинение. Несъгласието между президент и правителство по отношение на това кой да оглави военното разузнаване остави службата с и.д. шеф от 1 септември, когато ген. Пламен Студенков излезе в пенсия.
Според мотивите на вносителите единната структура предполага по-ефективно използване на ресурса на НРС и служба "Военна информация" (военното разузнаване), както е сега обединението на контраразузнавателните служби в Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС).
В последните двайсетина години НРС работи, без да има закон за дейността й. Несъгласие относно преподчинението на службата на изпълнителната власт по традиция изразява президентът. ГЕРБ също се канят да спечелят президентските избори догодина.
Предвижда се агенцията да се отчита пред президента, премиера и председателя на парламента.
Според проекта работещите в бъдещата разузнавателна агенция ще бъдат държавни служители и за такива няма да могат да се назначават хора, сътрудничили на бившата Държавна сигурност. Те ще трябва да подават още декларация за политически неутралитет, а всяка година до 31 март ще трябва да декларират и имотното си състояние.
В 5-годишен срок след напускане на агенцията служителите нямат право да изразяват публично отношение за нейната дейност, нито до контактуват с източници на информация, станали им известни при или по повод изпълнението служебните им задължения.
