Европейският съюз обмисля да отпусне допълнителна финансова помощ на Украйна, съобщи председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу. Парите обаче Брюксел ще даде срещу реформа в икономиката на страната, която от седмици преживява тежка политическа криза.
Сътресението бе предизвикано през ноември м.г заради решението на президента Виктор Янукович да замрази споразуменията за свободна търговия с ЕС. Брюксел твърди, че те все още са валидни, но междувременно Киев спазари с Русия намаляване на цената на природния газ и изкупуване на държавни облигации за 15 млрд. долара.
Барозу коментира, че страните от съюза обмислят как да помогнат на Украйна, но в никакъв случай няма да влизат във война или наддаване с Москва кой да има по-голямо влияние там. Става дума за 610 милиона евро, твърдят руски медии.
Вашингтон също е склонен да подпомогне Киев финансово, за да се приключи с ескалацията на общественото недоволство и уличното насилие. По-рано представителят за външната дейност на съюза Катрин Аштън заяви в интервю за Wall Street Journal, че САЩ и ЕС чертаят „план за Украйна".
Американците бяха склонни да наложат санкции на правителството в Киев, ако не овладее размириците, в каквито прераснаха протестите. Същата е и позицията на Германия. Сега обаче от Белия дом мислят, че финансовата помощ е реалистичен вариант, ако властта в Украйна поеме преходно правителство.
Президентът Янукович покани лидерите на опозицията да оглавят кабинета, след като довереният му премиер Микола Азаров подаде оставка, но те не се съгласиха.
Правителството на Украйна даде знак, че е отворено за реформи, особено по отношение на държавната администрация. Дори е възможно да се мисли за смяна на държавното устройство, тъй като в момента Украйна е президентска република, изтъкна външният министър Леонид Кожара.
Опозиционният лидер Арсений Яценюк от партията на бившия премиер Юлия Тимошенко, която все още е в затвора, настоява за промяна в Конституцията на страната, за да се отнемат правомощия от президента.
