Европейските лидери подписаха споразумения за асоциирането на Грузия и Молдова и визова договореност с Азербейджан, но не успяха да съживят преговорите с Украйна през първия ден от ключовата среща на върха във Вилнюс, съобщават световните агенции.
Президентът на бившата съветска република Виктор Янукович изненадващо спря преговорите за асоцииране с Брюксел, като по-късно стана ясно, че под една или друга форма решението е било под руски натиск.
Литовският президент Далия Грибаускайте коментира пред Франс прес, че всички аргументи в полза на ЕС „не са стигнали до ушите и ума на Украйна". Според нея Киев тръгва по път, който не води наникъде. Попитан как са минали преговорите, полският външен министър Радек Сикорски каза пред АП: „Не минаха никак. Всичко приключи".
Янукович се срещна с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, но не беше съобщено какво са обсъждали двамата. В Украйна антиправителствените протести продължават с пълна сила, а лидерът на опозиционната партия „Удар" и бивш световен шампион по бокс Витали Кличко дойде на срещата във Вилнюс.
Янукович остана твърд в позицията си, че ЕС не може да поставя условия като това лидерът на опозицията и бивш премиер Юлия Тимошенко да бъде временно освободена от затвора за лечение в чужбина (самата тя обяви от килията си, че предпочита да остане в затвора, само и само страната й да подпише споразумение с ЕС): „Какво общо има ЕС с това? Той съд ли е?". За сметка на това, украинският президент поиска финансова помощ от европейските лидери.
В телевизионно интервю той посочи, че ЕС предлага недостатъчно голям заем за подпомагане на реформите. Брюксел обяви, че може да предостави 610 млн. евро кредит на Украйна, но при условие, че страната приеме тежките условия по споразумение с МВФ за 11.15 млрд. евро, което беше подписано още през 2010 г. Янукович иска поне 20 млрд. годишно - толкова щели да са разходите по привеждането на икономиката до европейските стандарти.
„През три последователни години, европейските лидери ни показваха това лакомство с красива опаковка. Не бива да ни унижават така - ние сме сериозна европейска държава", заяви той.
Комисарят по разширяването на ЕС Щефан Фюле на свой ред коментира: „Украинската икономика се нуждае от големи инвестиции, но това не са разходи. Те представляват бъдещ доход, повече растеж, повече работни места и по-голямо национално богатство". Според него „разход" е само бездействието, което води до още стагнация и излага на риск икономическото бъдеще на страната.
В общо изявление, европейските лидери осъдиха натиска на Москва върху Киев, докато на свой ред Владимир Путин ги обвини в изнудване.
Решаващата стъпка на Киев към Европа трябваше да е централно събитие на срещата на Източното партньорство. Форматът бе създаден с цел изграждане на връзки между ЕС и бивши членове на СССР като Украйна, Грузия, Молдова и др.
