Гърция може да поиска финансова помощ от Международния валутен фонд (МВФ) в началото на април, съобщи агенция "Дау Джоунс", позовавайки се на източник от гръцкото правителство. В същото време говорител на германския канцлер Ангела Меркел каза, че Атина трябва да се обърне към фонда само ако има спешна нужда от финансиране.
През следващите два месеца падежират държавни дългове на Гърция на стойност 20 млрд. евро и нуждата от финансиране е доста силна.
По повод евроотказа гръцкият вестник "Авриани" написа: "Нашите приятели и съюзници ни изоставиха". Меркел заяви още, че трябва да се предвиди възможност за изключване на страни от еврозоната при нарушения на правилата. Германският канцлер, според изданието, е изключил възможността за икономическа подкрепа за Гърция. Канцлерът на Германия индиректно заплаши Гърция с изключване от еврозоната, ако дефицитът и дългът й не бъдат намалени, отбелязва вестник „Апогевматини", а "Навтемборики" пише, че Германия замразява подкрепата на ЕС за Гърция.
Според източника на "Дау Джоунс" гръцкото правителство е разочаровано от факта, че европейските финансови министри пак не обявиха конкретни мерки за финансиране на страната. В началото на седмицата те заявиха, че са готови с техническите детайли по евентуален спасителен пакет, но не разкриха подробности по него. Сега надеждите на Атина са обърнати към срещата на лидерите на ЕС на 25 март.
"Все още желаем решението да дойде от Европа, но засега перспективите за това не изглеждат добри. Ако срещата на 25 март завърши без резултат, ние ще решим накъде да се насочим. Съществуват редица сценарии, но най-правдоподобният е помощ от МВФ", каза източникът на агенцията. Той допълни, че в момента гръцкият премиер Георгиос Папандреу поддържа постоянен контакт с управляващия директор на фонда Доминик Строс-Кан.
Еврпейските лидери се противопоставиха на идеята помощта за Гърция да бъде отпусната от МВФ. Най-големите й противници са президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер и френският президент Никола Саркози.
Първоначално и Германия заяви, че желае помощта да дойде от Европа, но в последно време позицията на страната започна да се променя.
"Трябва да се замислим кой има нужните инструменти да помогне на Гърция да си възвърне достъпа до капиталовите пазари", каза Михаел Майстер, говорител по финансовите въпроси на Християндемократическата партия на Меркел. "Опит за финансиране на Гърция без намесата на МВФ ще е много смел експеримент", допълни той. В началото на седмицата анонимен източник от германското правителство коментира пред Ройтерс, че Берлин не отхвърля евентуалното участие на фонда.
Германският канцлер заяви пред Бундестага, че не бива да се прибързва с обещания за финансова помощ. Меркел призова за създаване на механизъм, който позволява изключване на държави от еврозоната при системно нарушаване на разпоредбите.
Гърция е с бюджетен дефицит от 12.7% от БВП за 2009 г. В края на февруари кабинетът на Папандреу предложи пакет от мерки за намаляването му с 4.8 млрд. евро до края на 2010-а. Атина вече продаде облигации за 5 млрд. евро, но според източника на "Дау Джоунс" скоро не се предвиждат нови емисии.
"Едно е сигурно. Ние няма да се обърнем към пазарите при тези варварски лихви, защото това е рецепта за банкрут", казва източникът.
Професорът от Харвардския университет Мартин Фелдщайн, който преди почти две десетилетия предупреди, че еврото ще се окаже "икономически пасив", заяви, че планът на Гърция за въздържание ще се провали и страната може да напусне единната валута, за да се справи с фискалната си криза.
Гръцкият премиер Георгиос Папандреу обяви днес, че страната му няма да се откаже от еврото и да напусне европейския монетарен съюз.
Под натиск от инвеститори и други полисмейкъри, правителството на Папандреу се бори да свие с 4% бюджетната яма за тази година, и е обещало да отговори на 3-процентния лимит на ЕС през 2012 г. - за първи път от 2006 г. насам.
"Идеята, че Гърчия може да премине от 12-процентен дефицит сега към 3-процентен след две години звучи като небивалица," каза Фелдщайн, съветник на американските президенти от Роналд Рейгън насам. "Алтернативите са да обяви някакъв вид мораториум върху плащанията или да напусне еврозоната, или и двете", казва той, цитиран от Блумбърг.
Неговата диагноза противоречи на тази на президента на ЕЦБ Жан-Клод Трише, който определя стратегията на Гърция като "убедителна" и отхвърля като "абсурдни" каквито и да е спекулации, че страната може да напусне еврозоната. Въпреки това инвеститорите не изключват анализа на Фелдщайн.
Милиардерът Джордж Сорос каза миналия месец, че еврото "може да не оцелее", а суаповете срещу неплатежоспособност по кредит показват 22-процентен шанс Гърция да обяви мораториум на плащанията до пет години, което е увеличение с 6% спрямо отпреди година.
Преценката на 70-годишния Фелдщайн, бивш кандидат за поста шеф на Фед, подкрепя най-новите му атаки срещу единната валута - пет години след като той каза, че правилата й генерират "много силно предразположение към големи и хронични фискални дефицити", и повече от година, откакто за първи път предположи, че еврозоната от 16 страни може да се разцепи.
Той "има повече причини да смята, че е прав, отколкото преди пет години, и е естествено да се говори за ограниченията," коментира професорът по икономика от "Тринити Колидж" в Дъблин Филип Лейн. "Но еврозоната с абсолютна сигурност няма да се разпадне."
Гръцките работници блокираха транспорта и се опитаха да щурмуват парламента на 5 март, когато депутатите прокараха 4.8 млрд. евро ($6.6 млрд.) допълнителни бюджетни ограничения, включително по-ниски заплати за служителите в обществения сектор.
Съпротивата ще продължи, а в същото време безработицата е нараснала над регистрираните през декември 10.2 процента.
В крайна сметка Гърция ще се наложи да обмисли алтернативни начини да се справи с кризата си, вероятно като намери "възпитан начин" да обяви неплатежоспособност, заявява Фелдщайн. Това може да включва убеждаване на инвеститорите да разменят наближаващите падежа си бонове за по-дългосрочни активи при по-ниски лихвени проценти. Друг вариант би бил излизане от еврозоната за девалвация и след това връщане обратно към единната валута, когато фискалните слабости бъдат преодолени.
"Не знам да има добро решение на този проблем," казва Фелдщайн.
