Eвропейската комисия одобри въвеждането на нов защитен механизъм, който реално би задействал процедурите по отнемането на правото на глас в ЕС за държави, които не спазват върховенството на закона.
Според комисията ЕС има нужда да се защити от "постоянните заплахи за върховенството на закона" в държавите-членки. ЕК е стигнала до заключението, че е необходим общностен подход за справянето с тези заплахи, предаде БТА.
Целта е да бъдат допълнени процедурите за нарушение на правото на ЕС и т.нар. "процедура по член 7" от Договора от Лисабон, при която в най-тежкия случай може да се стигне до отнемане на правото на глас на държава от ЕС, която "сериозно и трайно" нарушава ценностите на Общността.
ЕК предлага обособяването на механизъм за ранно предупреждение, който да позволява започването на диалог с държавата нарушител, за да се предотврати нарастването на системните заплахи за върховенството на закона.
Ако механизмът не доведе до постигането на решение, последното средство за осигуряване на спазването на ценностите на ЕС остава отнемането на правото на глас. Комисията приема широко определение на върховенството на закона, основавайки се на принципите, установени в съдебната практика на съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека.
В основата си това означава, че държавите трябва да са способни да изпълняват собствените си закони, които са приети в съгласие с правото на ЕС.
Новият механизъм може да бъде задействан, когато съществува постоянен срив, засягащ целостта, стабилността и доброто действие на институциите и механизмите, установени на национално равнище, за да се осигури върховенството на закона, предлага ЕК.
От момента на приемането си в ЕС - 1 януари 2007 г., България и Румъния се намират под безсрочен мониторинг в областта на правосъдието и вътрешния ред.
Във всеки доклад на Брюксел, публикуван в рамките на това наблюдение, се критикува съдебната система, политическата намеса в нея и неефективността й, както и липсата на върховенство на закона в България.
Румъния също създаде множество гафове, сред които блокирането на собствения си конституционен съд и изключването на управляващите от разследванията за корупция.
Унгария също през последните години е редовно критикувана за авторитарно управление и цензура, което постави сериозно въпроса дали ЕС изобщо може да налага своите ценности.
Новият механизъм няма да разглежда отделни или изолирани случаи на нарушаване на основните права или на съдебни грешки, а случаи на големи нарушения. Механизмът ще бъде прилаган по еднакъв начин във всички държави от ЕС и ще действа по общи показатели.
Предвижда се ЕК да може да определя случаи на "очевидна опасност от тежко нарушение" на върховенството на закона и така да задейства "процедура преди член 7".
Подходът се състои от три етапа. Първият е оценка на ЕК - комисията събира и проучва цялата необходима информация, и преценява дали има ясни признаци за постоянна заплаха за върховенството на закона. Ако в резултат на това комисията намери, че действително има такава заплаха, тя ще започне диалог със съответната държава от ЕС, като й изпрати своя доклад.
В него ЕК ще отправи предупреждение и ще обоснове своите опасения. По този начин държавата ще получи възможност да отговори. Втората фаза е изготвянето на препоръка на ЕК - ако междувременно въпросът не е решен по задоволителен начин. Комисията ще препоръча съответната държавата да реши набелязаните проблеми в определен срок и да оповести предприетите стъпки.
На третия етап ЕК ще наблюдава предприетите от държавата действия по препоръката. Ако в определения срок държавата не е предприела задоволителни действия, ЕК може да използва механизмите, установени договора за ЕС.
