През 2010 г. лихвите по потребителски кредити до 1 г. са били с лихва 15,40% у нас и 12,52 на сто в Гърция.
При заемите с по-дълъг срок - над 5 г., разликите в нивата са по-големи и те били съответно 12,09 и 7,77 на сто, пише в. "24 часа".
Най-очевидно е разминаването при жилищните кредити. Лихвите в България са били 9,31%, а в Гърция - 3,75 на сто, или близо 3 пъти по-ниски.
Сериозна е разликата и при корпоративните заеми. Оскъпяването при дългосрочните над 5 г. е било 10,16% за нашите фирми и 4,26 на сто за гръцките, при тези от 1 до 5 г. - съответно 10,28 и 4,03, а при най-краткосрочните - 9,14 и 5,98%.
Точно през 2010 г., когато лъснаха проблемите в южната ни съседка, заемите са станали най-изгодни.
През 2009 г. лихвата по кредити за дом е била 4,28 на сто, а у нас е гравитирала около 9,56 на сто.
Потребителските над 5 г. са се оскъпявали с 8,22% там и с 12,01 на сто тук. При копоративните над 5 г. олихвяването е било съответно 4,75 и 10,98 на сто.
Най-минимална е била разликата между лихвите в България и Гърция в предкризисната 2007 г. - около 3%.
Според специалистите не лихвите в България са високи, а тези в Гърция са неестествено ниски.
Страната като член на Еврозоната получава евтино финансиране особено напоследък, когато финансовата й система изпитва ликвидни проблеми.
Данните показват, че около 25% от целия ресурс на банките идва от ЕЦБ при лихва около 0,75-1,25%, който се отразява на крайните лихви по кредитите.
Прогнозите са обаче, че това наливане на пари не може да продължи вечно.
Някои наши банкери са на мнение, че тепърва кредитите в Гърция ще се оскъпяват и колко са били лихвите по тях през всички години на изплащането, ще се види на края на срока.
Те са категорични, че ресурсът, който българските банки ползват, е по-скъп, но има и допълнителни разходи. Всичко това качва цената на кредита у нас.
Прогнозите са, че понижение на лихвите ще има, но първо тези по депозити трябва да паднат, а икономиката да се оживи.
