Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Оръжията на "силите за самоотбрана" в Крим

При джипа всичко е еднозначно, става дума за ГАЗ-2975 „Тигър“, на стойност 60 хил. долара. Този модел се ползва предимно от руската армия. Освен това на регистрационния номер има код за военен автомобил „21“, което отговаря на Северно-кавказкия военен окръг.
При джипа всичко е еднозначно, става дума за ГАЗ-2975 „Тигър“, на стойност 60 хил. долара. Този модел се ползва предимно от руската армия. Освен това на регистрационния номер има код за военен автомобил „21“, което отговаря на Северно-кавказкия военен окръг.

На вратата на джипа, според експертите, има още един знак за руската принадлежност на „вежливите хора“: на „Тигър“-а се вижда знак на гвардейска дивизия, която най-вероятно са забравили да закрият. Самият Тигър е от новия модел, който за първи път е показан публично на юбилейния парад за 9 май през 2005 година.
На вратата на джипа, според експертите, има още един знак за руската принадлежност на „вежливите хора“: на „Тигър“-а се вижда знак на гвардейска дивизия, която най-вероятно са забравили да закрият. Самият Тигър е от новия модел, който за първи път е показан публично на юбилейния парад за 9 май през 2005 година.

Тук виждаме снайперска винтовка, която на пръв поглед може да мине за югославска „Застава“. Това обаче е самозарядна модификация на „Драгунов“ и ако се съди по цевната кутия и пневматичния приклад става дума за най-новата модификация, официално взета на въоръжение само при руските силоваци. Подобни приклади се появиха на новите образци в края на 90-те години.  Винтовката позволява да се порази бягащ човек с първип изстрел на разстояние 800 метра. Интересно е също да се отбележи, че тези „вежливи хора“ носят оръжието не по руските правила, а по-скоро по натовските стандарти. Например оръжието е с цев, насочена надолу, а човекът на заден план е облегнал цевта на лакътя си, което преди всичко е характерно за американските и европейските армии. По мнение на оръжейния експерт, това е резултат от внедряването на нови западани методи в отделни руски специални подразделения.
Тук виждаме снайперска винтовка, която на пръв поглед може да мине за югославска „Застава“. Това обаче е самозарядна модификация на „Драгунов“ и ако се съди по цевната кутия и пневматичния приклад става дума за най-новата модификация, официално взета на въоръжение само при руските силоваци. Подобни приклади се появиха на новите образци в края на 90-те години. Винтовката позволява да се порази бягащ човек с първип изстрел на разстояние 800 метра. Интересно е също да се отбележи, че тези „вежливи хора“ носят оръжието не по руските правила, а по-скоро по натовските стандарти. Например оръжието е с цев, насочена надолу, а човекът на заден план е облегнал цевта на лакътя си, което преди всичко е характерно за американските и европейските армии. По мнение на оръжейния експерт, това е резултат от внедряването на нови западани методи в отделни руски специални подразделения.

На снимката се вижда стотна серия на автомат „Калашников“, семейство АК 101-105. Това е разработка от 1994 година, най-известният и най-разпространен от тогава вариант на автоматично оръжие. Изработен е стъклен полиамид, основата на мушката и прицела са направени по метода на точното леене. Доскоро такова оръжие се произвеждаше изключително в Русия и никога не е присъствало в Украйна. През 2006 г. право на лицензионна  сглобка беше нелегално продадено на Венецуела.  На тази снимка, въпреки че няма нашивки и пагони, единият от военните, които се виждат със сигурност е офицер – мъжът най-вдясно. Това може да се разбере по пистолета на бедрото и радиостанцията на гърдите, вляво.
На снимката се вижда стотна серия на автомат „Калашников“, семейство АК 101-105. Това е разработка от 1994 година, най-известният и най-разпространен от тогава вариант на автоматично оръжие. Изработен е стъклен полиамид, основата на мушката и прицела са направени по метода на точното леене. Доскоро такова оръжие се произвеждаше изключително в Русия и никога не е присъствало в Украйна. През 2006 г. право на лицензионна сглобка беше нелегално продадено на Венецуела. На тази снимка, въпреки че няма нашивки и пагони, единият от военните, които се виждат със сигурност е офицер – мъжът най-вдясно. Това може да се разбере по пистолета на бедрото и радиостанцията на гърдите, вляво.

Гледайте войника вляво. Това отново е модел „Калашников“ от стотната серия, но съдейки по качествената облицовка на корпуса, става дума за най-съвременна модификация. Стоящият вдясно има прибор за нощно виждане ПНВ–93.2, руско производство, който не влиза в списъка на стандартното въоръжение и се използва в руската армия относително рядко, основно в специалните подразделения.
Гледайте войника вляво. Това отново е модел „Калашников“ от стотната серия, но съдейки по качествената облицовка на корпуса, става дума за най-съвременна модификация. Стоящият вдясно има прибор за нощно виждане ПНВ–93.2, руско производство, който не влиза в списъка на стандартното въоръжение и се използва в руската армия относително рядко, основно в специалните подразделения.

На тази снимка разпознаваме традиционния модел „Калашкинов“, известен като АК 74, калибър 5.45 мм. дължина на правия изстрел 440 метра. Сега тези образци се намират в относително свободна продажба, моделът може да се види и в руски, и в украински военни.
На тази снимка разпознаваме традиционния модел „Калашкинов“, известен като АК 74, калибър 5.45 мм. дължина на правия изстрел 440 метра. Сега тези образци се намират в относително свободна продажба, моделът може да се види и в руски, и в украински военни.

Крайният войник вляво държи в ръце картечница „Калашников“, калибър 7.62, тегло 7.5 кг., приет на въоръжение през 1969 г.. Съдейки обаче по съвременната форма на приклада от раменен тип става въпрос за модернизиран вариант, който активно се използва в съвременната руска армия, но все пак този модел не може да се смята за ексклузивно руски.
Крайният войник вляво държи в ръце картечница „Калашников“, калибър 7.62, тегло 7.5 кг., приет на въоръжение през 1969 г.. Съдейки обаче по съвременната форма на приклада от раменен тип става въпрос за модернизиран вариант, който активно се използва в съвременната руска армия, но все пак този модел не може да се смята за ексклузивно руски.