Форумен кибритлия си е нашенецът и това си е. Последният изпепеляващ пожар на лесно запалимата критика лумна покрай злощастната визита на Андреа и Валери Божинов в столичното 138-мо училище. Естествено, както си му е редът, покрай сухото изгоря и суровото.
Тези двамата носят дамгата на културно отлъчени и следователно - нямат място сред първокласниците. Някъде по-встрани остана фактът, че певицата всъщност замествала приятеля си. А нали Кубрат Пулев в момента е най-актуалната ни обща проява на национална гордост, неговото присъствие в класната стая щеше да е съвсем в реда на нещата.
Валери пък (чийто интелектуален багаж е сравним с този на първолак) изпорти надеждите ни и вместо да продължи пътя си на футболен вундеркинд, с чиито постижения да се тупаме в гърдите, съвсем себично се отдаде на елементарни удоволствията и ни излъга. Така че и срещу него е лесно да настръхнем. Далеч по-приемлив щеше да е Тошко Неделев.
Та фолк певица и провален ритнитопковец будят обществено отхвърляне, но боксьор-патриот и млада футболна надежда едва ли щяха да възбудят чак такава дискусия, макар да става дума формално за едно и също. Ето как никой не обърна внимание на любопитната подробност, че звездните посещения всъщност са част от дарение на изданието на вестник Стандарт „100 причини да се гордеем, че сме българи".
Тънка червена линия
Какъв убийствен комплекс за малоценност дъха от подобно уж просветителско заглавие. Тежко на нация, която изброява причините да се чувстваш комфортно, че й принадлежиш - и е принудена да бори центробежните сили на несигурността с помощта на постиженията на отделни нейни представители, не на общността като цяло.
Не ни разбирайте погрешно, и ние се разтапяме от кеф, когато някои нашенец отвее конкуренцията, но това първично чувство е нож с две остриета. Свикнеш ли да грееш в нечия отразена светлина, само на една крачка е отказът да споделяш отразения провал, т.е. срама, че принадлежиш към общността.
И Божинов прекрасно илюстрира този ефект след бурното неодобрение към него; спортистът вече не е повод за гордост, ние държим да се дистанцираме от него и пропадането му. Той дразни себеусещането ни, не го ласкае. Вие му се подиграваме, защото не желаем да се асоциираме с него; по-скоро е сред стоте причини да се срамуваме, че сме българи.
А тръгнем ли по тази спирала, нещата стават ужасяващи.
Ние вече сме тръгнали натам
На това се дължи отчуждението ни и липсата на единство - твърде много изкуствени поводи за обща радост са ни пробутвали, а никой не знае кои от тях и кога ще сменят полюса си пред очите ни. Рискът за самочувствието ни е огромен и ние сме изживявали последствията неведнъж.
Странно е тогава как лековато подвеждаме и децата си по същия път - да се гордеят със зрелищното, показното, лъскавото, само защото носи национален печат. Така ги обричаме на тягостно чувство на неудобство, когато един ден открият, колко лишено от смисъл е това. Ако не но го открият, значи успешно сме ги предали на морето на посредствеността, където успехът блести измамно и лъскаво, а известността е само плод на медийна транслация.
В този смисъл сме безкрайно щастливи, че Кубрат беше зает и дойде Андреа. Дваж по-благодарни сме на гения, който изпрати Божинов в школото. Този урок е много по-ценен, той показва, че причините да се гордеем, че сме българи, са поразително близки до онези, които могат да ни накарат да прикриваме лицето си от срам.
Ние обаче не сме отговорни за провалите на другите, както не сме и част от успехите им, нищо че сме от една националност. Всеки отговаря единствено за себе си и само тогава можем да сме едно цяло. Ето това задължително трябва да бъде преподадено на учениците - нагледните примери като тези в 138-мо са само допълнение.
Има нещо сбъркано тук наистина. Например това че деколтето на Божинов е по-дълбоко от това на Андреа
"Не ни разбирайте погрешно, и ние се разтапяме от кеф, когато някои нашенец отвее конкуренцията, но това първично чувство е нож с две остриета. Свикнеш ли да грееш в нечия отразена светлина, само на една крачка е отказът да споделяш отразения провал, т.е. срама, че принадлежиш към общността." Taka e не само в България. По целия свят хората понеже не могат да изпитват в живота си определен тип емоции, търсят заместители със спорт, реалити шоута, филми и т.н..
"Ние обаче не сме отговорни за провалите на другите, както не сме и част от успехите им, нищо че сме от една националност. Всеки отговаря единствено за себе си и само тогава можем да сме едно цяло. Ето това задължително трябва да бъде преподадено на учениците "
Yuliana, вие май, май сте като хората, които са измислили тия 100 причини - седнали са пощили са се, пощили и ей такова са го измислили, щото друго геройство не могат да си представят. Не е прическата и деколтето, а идеята за това какво е геройство - тия двамцата са илюстрация на съвременото българско популярно разбиране за успеха - да те вземат у чужбина, да те харесат "големи" хора и (без това да се казва на глас) хем да си останеш прост, хем да ти е провървяло да те подмятат по голямото добрутро. Сори ама герои има много, сигурно и из форума има поне няколко, амо че очи за техния героизъм няма в оная част от българите дето се интересуват живо от Стандарт, телевизия и футбол. Пък и още нещо ме дразни - журналистите съвсем изкукаха и не само на местна почва. Преди две десетилетия например беше съвсем нормално теми от технология и наука да се промъкат в популярна форма къде ли не, днес имам чувството, че журналистите масово са се изолирали, затъпели и дори когато се обърнат към някоя такава тема са способни само да стържат повърхността и да говорят за лустрото, но не и за същността. Само в Британско и Руско наблюдавам останки от стария маниер, но и там нещата загрубяват. Много притеснителна е тая работа, защото стана постепено и или беше част от причината или от ефекта, а може и от двете, но стана тъй, че хората се разделиха - никога преди не е имало такова нежелание на неангажираните в по-интелектуална дейност да се замислят за технология и наука, никога преди не е имало и такъв бум на маниите по псевдонаука и езотерика. Ако на някой му хрумне да ме опровергава с началото на 20-ти век, ще го посъветвам да поразгледа един случаен набор от хора изперкали по мистика и езотерика от това време та сам да се убеди, че за разлика от сегашните те не са били абсолютно незнаещи и несведущи. Всъщност много интересни идеи са дошли точно от тях - хем масово са имали страст по необоснованото, хем тя е била изразена по-скоро в генериране на неодаказани или недоказуеми идеи, но не тривиални имитации на звучни думи като днес, а много често оригинални, макар и малко налудни хрумвания. Както и да е, моя проблем е, че ме притеснява откъсването на огромни маси от движението на общия ни интелект - върви първична класова сегрегация и за разлика от всякога преди тя не е в обичайните статусни направления, а в способността да следваш развитието на вида си. Даже бих казал, че хората масово предпочитат уюта на простотата на статусното мислене пред "безкрайната" сложност на компетентността, а журналистите стимулират това поведение. До нищо добро няма да ни доведе това! След десетина-петнадесет години ще осъмнем в свят на побъркани или отчаяни "величия" и хора чийто продукт просто няма как и за какво да послужи на доброволно обреклите се на невежество маси.
... култова картинка, феята на смъртта хвали успеха на погибелта
Така е Мануела, странна реакция имат някои хора...Несъвместима, някак си.
Андреа би могла да смени блузката с ризка (и евентуално сутиен - ако си сваля мини сакото). Съобразявайки се малко от малко с повода, следващия път може да си върже косата, открие хубавите очи ( този тип макияж, освен изключително неподходящ, не й отива, впрочем на твърде малко жени би стоял добре, ако светлината не е доста приглушена ) и сложи едни готини очила с "диоптри". Секси, премерено и адекватно. За съжаление добрият вкус е нещо твърде рядко. И още по-малко адекватно, мисля че или го имаш, или не и винаги е на границата м/у кича и модата сякаш, но е съчетание на естетика, съобразителност и щипка оригиналност. В този случай, ако имаше добър имидж-мейкър, след като оставя тази преценка на друг, пък и плаща, той би вмъкнал закачлив елемент във визията й - примерно обеци под форма на букви. В този вид е нелепо, наистина. Но Андреа не е проблем, а следствие и ако трябва да сме коректни има постоянна връзка с готин човек, иде ми да се измайтапя, но няма ( смее ли да я пипне някой ) Много ме дразни как се преекспонира всичко, няма нужда, нищо страшно не е станало всъщност. Децата не са коне с капаци, хората също не са Но всеки има път и истини за учене.
В днешно време, твърде малко хора осъзнават истинското значение на думата учител. Андреа не би могла да бъде, но не защото е проста чалгаджийка. Преподаването се превърна в професия, а не призвание. Убежище на изостанали висшисти. Имала съм огромен късмет да случа на Учители. Г-жица ....... имаше най-приказният, мелодичен глас на света, както и умението да приключва урока, тъкмо когато е интересно. Как ме побара от първи клас Класната след трети бе безкомпромисна...Учителка на баща ми Отмъсти ми и за него. За три запетайки ме правеше луда, докато пишеше тройки, вместо двойки. Не само над мен "издевалстваше", разбира се.)Никога не ще забравя как изискваше, не да знаем, но се изправим буквално и си признаем. Страдаше изключително, от липсата на любов към Знание. Научи ме много, всичко видях в нея, тя не се криеше, но малко разбираха. Съжалявам само, че не ми преподава и в гимназията, но там бе доста по-интересно Определено ми върви на Учители, но те всички се радваха повече от мен на моя любопитен интерес и респект....И в този ред на мисли, кой каквото може да понесе, ще научи. Нека не сме някакви квестори, съдии или лаещи кучета подир кервана, а само общуващи един с друг и с валидни изводи съответни на състоянието ни - т.е. искрени и разбиращи. http://www.youtube.com/watch?v=vfQPUJpPsKM Ако човек не усеща музиката и цветовете е мъртъв, дълбоко в сърцето си
Само шестици и петици имах при нея, нозащото не преписвах и имах стил. Рядко пишеше четворки, което е истинската ми оценка, но тя ме ми каза, пък аз не посмях да преписвам докрая, само идея за увод, че почна ли един път.... С две думи създаде ми усещане за мислене Родителите ми нямаха това време ...пък и тези уроци са други - онези, чиито деца подаряваме на тях ... Андреа е мацка, вярно няма богат речник, нито индивидуалност, но мъжа до нея е ОК и след като са заедно, явно той има нужда от нея Понякога като чета, мисля че страшния съд е детска забава пред това
Абе каквото и да говорим, това си е излагация от всякъде...