Бях сама в големи и празни пространства с промъкваща се като котка светлина и проклетото: "На ти, това искаше, нали?" Страх ме беше, но продължавах да обикалям.
... изгорели листа хартия, стълба, по която никога нямаше да сляза, а зад гърба ми се подхилкваше собствената ми сянка
Аз снимах, подпряла камерата на монопод (това може да се превърне в оръжие, мислех си), навеждах се над забравена ръкавица
Снимка: Галя Йотова
Дни след това не смеех да разгледам снимките. Можеше да са твърде обикновени.
Снимка: Галя Йотова
Оглеждах се - стени, дупки в стените, бетонен под и той с дупки към тъмното нищо
