Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Ром преби ченге заради кючек"

"900 лв. за невеста; 1 200 за магаре" - и това заглавие, което се заиграва с мизата за ромска булка и за магаре, е пример за самобитен медиен поглед към ромската тема Снимка: Getty Images
"900 лв. за невеста; 1 200 за магаре" - и това заглавие, което се заиграва с мизата за ромска булка и за магаре, е пример за самобитен медиен поглед към ромската тема

"Роми разкостиха мандра", "Роми с брадви нападнаха болница", "Ром преби ченге заради кючек" - с такива заглавия българските медии илюстрират "ромската заплаха". Така, вдигайки врява, те доизкривяват образа на ромите.

Формулировки като тези в споменатите заглавия, иначе неприсъщи за качествената журналистика, се оказват допустими и едва ли не напълно нормални, когато става дума за ромите. Така ромското малцинство се превръща в нещо като "евъргрийн" за българските медии.

"900 лв. за невеста; 1 200 за магаре"


И това заглавие, което се заиграва с мизата за ромска булка и за магаре, е пример за самобитен медиен поглед към ромската тема. Както и за приноса на пресата в изграждането на трайни негативни нагласи към най-маргинализираното малцинство в България. До този извод стига експертен екип от представители на българското социално министерство, Института "Отворено общество" и Комисията за защита от дискриминация, изследвал медийното представяне на ромите в най-тиражните ежедневници през периода 1994-2011 година.

От първите години на прехода до ден-днешен основните характеристики на образа на ромите в българските медии остават непроменени: групата е представена най-често негативно и в апашко амплоа. Медийният акцент е върху престъпването на законите и извършването на престъпления, пише в анализа.

Според експертите, значителен дял от печатните медии са се превърнали в нещо като охотно действаща трансмисия на публични предразсъдъци спрямо ромите: ромите искат, ромите консумират, ромите не са в състояние да допринасят, но затова пък са се превърнали в обект на алтруизма на благодетелното общество. Лошата хигиена, безпросветността и примитивизмът са сред водещите медийни характеристики на тази етническа група.

"Watch dog" или само врява?


Освен като трансмисия на предразсъдъци, за българската преса почти не е характерна ролята и на "watch dog", коментират експертите. Само по изключение пресата критикува проявите на дискриминация. Вестниците нямат желание да анализират отговорността на институциите, които по дефиниция трябва да създават среда, гарантираща и на най-уязвимите прослойки участие в развитието на обществото. Вниманието на аудиторията обичайно се насочва към неосъществената интеграция на ромите, а не върху мизерните условия на живот, които поставят много от тях в ситуация на оцеляване.

И цифрите говорят за това, че когато става дума за ромите, медиите вдигат повече врява и на практика отстъпват от призванието си да бъдат потенциален "граждански наблюдател". Едва в 14% от случаите ромите са описани като извършители на позитивни действия. При турците този дял достига почти една трета, а при друга уязвима група, тази на хората с физически увреждания, приближава 43%. Тоест, и на територията на медиите ромите са силно изолирани по същия начин, както в сегрегираните градски гета. Полицията пък се оказва най-често асоциираната с ромите публична институция в медийното пространство. Във всяка трета публикация за роми задължително присъства и образът на българския полицай.

13:1 за циганите срещу ромите


Едно от малкото подобрения в медийното представяне на ромите през последните години е променящото се с времето съотношение при използването на думите "ром" и "циганин". "Цигани" в последните години се използва почти 5 пъти по-малко в пресата от приемания за коректен термин "роми", сочи анализът на медийното отразяване на най-маргинализираното етническо малцинство. Разбира се, някои от българските ежедневници продължават да използват наложени "синоними", производни на "мургав" - "мургавелки", "мургаво племе","мургава крадла" и т.н.

И все пак, макар че плахите терминологични подобрения далеч не са достатъчни за формирането на нов медиен образ на ромите, те все пак са възможност за промяна. Засега обаче ромите продължават да бъдат най-силно стигматизираната и най-уязвима група, обобщават експертите. Очертаващите се тенденции показват или тоталната липса на оценка, или значителен превес на негативните над позитивните оценки. Съотношението е почти 13:1.

Дойче Веле

Тагове: медии, роми, врява
   

Най-четените