България и немалка част от Европа все още се къпят в лъчите на щедрото септемврийско слънце. Метеоролозите обаче вече разработват модели за това каква зима ни очаква, като основният фактор си остава "сестричката" на явлението "Ел Ниньо" - "Ла Ниня".
"Ла Ниня" предполага по-ниски от средните температури на морската повърхност в Тихия океан и особено в централните и източните му части.
Ранните прогнози, комбинирани с прогнозите за атмосферното налягане, сочат, че най-вероятно ни очаква сравнително спокойна зима.
Засега влиянието на "Ла Ниня" се очаква да е по-слабо от други години, което означава повече бури в Северна Европа, но по-суха и спокойна зима в Южна Европа и на Балканите.
По-слабото влияние на климатичното явление, комбинирано и с по-леки въздушни течения от север, води до зими без изобилни валежи и без климатични катаклизми.
В други години по същото време, подчертават метеоролозите от Европейската метеорологична система, "Ла Ниня" е била в далеч по-студена фаза.
Оттам уточняват за сайта Severe Weather Europe, че все пак предстои явлението да се развива, възможно е и рязко охлаждане, което ще ни донесе и по-сурова зима. При разиграване на различни модели с помощта на изкуствения интелект обаче, се вижда, че "Ла Ниня" обикновено достига слаба до средна фаза и не повече.
Друг фактор, който играе роля за времето през зимата, е полярният вихър, който при слаба "Ла Ниня" също остава по-лек.
Последните дългосрочни прогнози от Европа и САЩ, които обхващат януари-февруари 2026 г., показват и снежна покривка под средната за периода.
Отслабените "Ла Ниня" и полярен вихър невинаги означават напълно спокойна зима.
Техните по-леки фази оставят вероятност за пробиви на леден въздух от Арктика - към Европа, с което биха могли да дойдат и периоди на много рязко застудяване.
Последното повишава риска и от резки, обилни снеговалежи и натрупвания, защото преди тях зимата е била суха.
България не прави изключение от тези тенденции и може да се окаже в нестабилна зима с внезапни ледени вълни.
Какво означава казаното дотук в температури?
Ако прогнозите за по-топъл и сух от обичайното зимен сезон се сбъднат за декември тази година и януари догодина, можем да очакваме максимални дневни стойности от 5 до към 7-10 градуса и нощни температури до -10 градуса в градските региони.
Обобщението на Weather Atlas за зимата в България сочи, че е вероятно февруари 2026 г. да е малко по-студен от това.
Сняг може да чакаме да навали по високите места в Рила, Пирин, Родопите и Стара планина.
Снежна покривка може да натрупа и в Северна България, само че между студените вълни тя ще се топи бързо. В традиционно топли области като Пловдив, Стара Загора, Хасково и Ямбол снегът ще си остане по-скоро мираж и дори и да завали, скоростно ще обръща на студен дъжд.
А през март месец денят вече започва да става осезаемо по-дълъг, което носи повече слънчева светлина и надежди през 2026 г. в месеца на Баба Марта термометърът да гони 15 градуса.
В крайна сметка зимен сезон 2025/2026 у нас едва ли ще влезе в историята като най-суровата и безпощадна, но няма да бъде и съвсем безобидна. Винаги има шанс и зимата да ни изненада, както е по традиция.
