София може и да не е сред най-светлите градове в Европа, особено в крайните квартали.
Но по данни на Европейската космическа агенция българската столица не изостава особено по светлинно замърсяване от по-големи и пренаселени европейски мегаполиси.
Това е и причината дори и при авария в уличното осветление да не се наслаждаваме на пълната красота на звездното небе.
Уличните лампи не са единственият източник обаче - към тях прибавяме стотиците билбордове и реклами, стадионите, откритите сцени и неоновите и LED светлини по сградите.
"До края на 2030 г. Европа може да изглежда изцяло светнала в бяло от Космоса", отбелязва Алехандро Санчез де Мигел.
---
В Тихия океан пък вече има сметище, което живее собствен живот:
---
Той е от Европейската космическа агенция и в блога ѝ посочва, че за него разрастването на светлинното замърсяване, особено погледнато от Международната космическа станция, е като разрастване на ракови клетки.
Най-тежко е то в Италия, Нидерландия и Дания, където масово улиците се осветяват с LED лампи, и е далеч по-слабо в Белгия, където умишлено се използват по-слаби крушки.
Може и да си мислим, че живеем далеч по-добре с улично осветление и заобиколени от светещи реклами, но те вредят сериозно на здравето ни.
Изкуственото осветление обърква циркадния ритъм на човешкото тяло и пречи на синтезирането на мелатонин - хормона на съня.
Светлината, особено синята светлина, едновременно изморява зрението през нощта, но и ни кара да мамим организма си, че още не е време за сън. С това идват и умора, главоболие, проблеми с метаболизма, стрес и тревожност.
Светлинното замърсяване е изключително вредно и понякога дори пагубно и за животните.
В Европа то се отразява особено зле на пойните птици и птиците, които мигрират традиционно през нощта. Прекомерното осветление обърква птиците и ги дезориентира, а блъскането им в сгради често е фатално.
Морските костенурки пък разчитат на отражението на слънцето във водата, за да преценят, че е ден, и силно осветените плажове ги карат да излизат на брега през нощта. Това води до дехидратация, а и костенурките стават лесна плячка за чайките и гларусите и други хищници наоколо.
Според проучване на американската платформа Science Direct светлинното замърсяване даже забавя растежа на листата на дърветата и цветята в градски условия.
Добрата новина е, че проблемът е решим. Лошата е, че далеч не е толкова лесно да спрем уличните лампи и градските светлини. А няма и да е евтино да заменим всички LED лампи с по-неефективни в енергийно отношение крушки.
През 2022 г. Европейската комисия въвежда редица препоръки за справяне със светлинното замърсяване, които вече се прилагат в някои държави.
Чехия например следва съвета уличното осветление да е прецизно насочено, уличните лампи да са възможно най-ниско и да не са поставени на места, където няма нужда от тях.
Освен това в чешките градове масово се налагат по-слаби крушки на места с много магазини и други източници на осветление (молове, стадиони, обществени сгради, осветени с прожектори).
---
Соларни панели по релси? Тук не е толкова невъзможно:
---
Надеждите на Брюксел са и други държави да последват примера.
Обратно към темата за Космоса - в България темата за светлинното замърсяване повдигат от Българската академия на науките и Националната астрономическа обсерватория "Рожен".
За момента обсерваторията е в изгодна позиция да наблюдава спокойно нощното небе за разлика от нейни европейски еквиваленти.
От БАН и "Рожен" алармират, че ситуацията драматично може да се промени, защото светлинното замърсяване в Пампорово, в Родопите и в Северна Гърция нараства с бързи темпове.
И ще е все по-важно да си напомняме, че понякога тъмнината е добро нещо. Най-малкото за да се радваме на звездите и Млечния път възможно най-често.