Един човек толкова се губи, че заприлича на дух. Пламен Орешарски. Премиерът - богомолец.
По Великден Орешарски беше в Атон, където два дни живя в монашеска килия с газена лампа. Поклони се и на Божи гроб в Ерусалим, стана хаджия.
Сега е на важна задгранична визита, и то не къде да е, а във Ватикана. Приет е от папа Франциск и разговоря с премиера Матео Ренци, макар и от втори опит - предишната среща беше отложена от италианска страна по неясни причини.
Междувременно депутатите, поставени отново под стабилна охрана, разтягаха дъвки с много аспартам, за да поддържат някакъв дебат по вота на недоверие до късния следобед, изчаквайки Орешарски да кацне от Рим.
Премиерът може и да се е прибрал с нови висини на духовност и просветление, но нищо от това не се цени в греховната политическа реалност, камо ли българската. Тук прошка няма, няма и състрадание.
Има два варианта защо премиерът обикаля светите места, носейки в джоба прочутата оставка - да пречисти свето съзнанието или защото никой друг не го приема, освен неокомунистическите руски сателити, Северна Корея, Китай и Виетнам.
Орешарски често носи шапка невидимка, но съвсем се покри, откакто БСП загуби европейските избори, а Лютви Местан в прав текст каза, че това правителство няма да го бъде, поне не в този вид.
Денят Х мина, но в петък, 28 май, Народното събрание ще гласува вота на недоверие. Дали във Ватикана бе последното причастие на кабинета „Орешарски"? Защото никой няма да гласува по милост.
