"Приблизително половината от територията на България е заета с различни по площ и височина планински образувания. В страната има около 37 планини, включително и шестата по височина в Европа и най-високата на Балканския полуостров - Рила. Цели 8 от планините имат върхове над 2000 метра..."
Прочел тази информация в интернет в петък, пишман-туристът от големия град решава: "Я да ида аз в събота на планина".
Окрилен от идеята, че ще подиша чист въздух сред тишината на планинския простор, той събира аверчетата, като особено държи на присъствието на някой с кола.
Рано в събота сутринта, но не преди 11 часа, помъкнали снаксове, бири и чипс в найлонови пазарски торбички, пичовете тръгват от София. След има-няма два часа те са в подножието на някоя българска планина, по възможност където има лифт, че нещо "не им се катери".
Прекрасен есенен ден е и лифтът работи. До 4 и 30 часа следобед.
Пишман-туристите псуват едно хубаво що така рано спира тоя лифт, докато пушат по около петстотин цигари и изпиват по някоя и друга бира.
Качват се на седалките, ала при качването, чантата на единия се закача и увисва във въздуха и се налага поддръжката да спре за малко движението, докато се оправи проблемът.
След половин час пишман-туристите са на върха. Слънчицето грее приятно и те се насочват към хижата, която е наблизо. Сядат в ресторанта и мушват няколко шкембе чорби и/или пилешки супи - в крайна сметка от чистия въздух се огладнява. Пушат по цигара-пет и тръгват на разходка в околностите.
Унесени в приказки, докато правят снимки на прекрасната природа, пишман-туристите внезапно се оказват затиснати от гъста мъгла, която не им позволява да преценят на какво разстояние от хижата се намират.
Единият от тях не си е сложил туристически обувки и целите му ходила са подбити. Друг мръзне жестоко, защото, подведен от слънчевото време, не си е взел топли дрехи. Всички са със паднал батерии на телефоните, защото в захлас са снимали красотата на природата. Никой не носи вода, а след изпиването на хиляди бири, всички са ужасно жадни и уморени. Без да знаят кой път да хванат, те наслуки слизат надолу по пътека, чиято маркировка се губи в мъглата...
Тази история може да завърши по много начини. За радост, в по-голямата част от случаите завършва щастливо: някой планинар с опит упътва заблудените или те успяват да се ориентират сами за пътя на обратно. Ако имат голям късмет, пишман-туристите ще хванат последния лифт в 4 и 30 следобед и после половин година ще се хвалят с голямото си няколкочасово приключение. Ако не успеят да хванат лифта, те ще трябва да се бръкнат по няколко лева, за да преспят в хижата.
Но в някои случаи пишман-туристическия напън завършва точно както е започнал: нелепо и със сигнал в Планинската спасителна служба.
Защото хората от големия град, особено онези, които са свикнали да ходят в околностите на Витоша събота и неделя като "на кафе" с колата, много често подценяват планинските разходки и забравят за променливото време, за тежкия терен и необходимостта да се носи екипировка, дори и през лятото.
Най-лошото е, че има хора, които си мислят, че могат да ходят на планина без достатъчно добра екипировка дори и през зимата.
Аз бях един от тях.
Имах глупостта да се кача до Черни връх с компания в снега с неподходящите обувки и оттогава не мога да мърдам изобщо един от пръстите на крака си.
Затова не бъдете пишман-туристи. Наистина е опасно за здравето, а и за живота.
Екипът на Webcafe.bg изказва съчувствие на роднините, приятелите и близките на загиналия в планината Мирослав Късовски.
Държим да уточним, че статията няма за цел да засегне никого лично и най-малко има за цел да поругае светлата памет на 34-годишния мъж, чиято загуба е потресаваща.
Единствената цел на този материал е да служи за предупреждение на всички - и най-вече на любителите планинари, които подценяват опасностите и разчитат на недостатъчна подготовка при разходки из българските планини.
