- Ало, имаш ли минута!- мама. По тона и разбирам, че няма да е минута.
- Кажи.
М:- Ще звъня по скайп на сестра ти!
Е:- Много поздрави. А аз за какво съм ти?
М:- Ми нещо стана тука. Няма я картинката?
Е:- Каква картинка?
М:- Онази синята, с бялото червейче!
Е:- На работния плот ли?
М (като на малоумна):- На монитора бе Елке!
Е (все още спокойно):- Че какво си правила, та я няма? Виж да не е в кошчето. Не, иди в старт-менюто, влез в програмите и оттам си го отвори.
М (категорично):- Никъде няма да ходя, само на тоя лаптоп мога да работя!
Е (бавно и отчетливо):- Премести мишката в долния ляв ъгъл, където пише старт, щракни веднъж....НАПРАВИ ЛИ ГО....премести я сега два санта по-нагоре, дето пише ол програмс....
М (направо я виждам как е прехапала език):- Чакай! По-бавно! И не ми говори с тоя тон, аз съм ти майка!
Е:-....
М(изненадано):- Нещо стана! Появиха се някакви работи! Ох! Изчезнаха! Чакай!
Е:- Видя ли някъде иконката?
М (възмутено, с учителския си тон):- И не мога да разбера защо непрекъснато ги разбутвате тия лаптопи, вчера например като звънна сестра ти, само натиснах с мишката и говорих!
Е (в железно самообладание)- Добре, почваме отначало. Какво виждаш на екрана?
М:- Небе.
Е: - Друго?
М:- Поле.
Е:- А малки картинки с надписи виждаш ли?.
М (строго):- Не съм малоумна. Поне трийсет-четирсет такива.
Е:- Добре. Огледай ги внимателно. Ако на никоя не пише скайп, намери тая дето пише "май компютър".
М (вглъбено, демек внимателно оглежда иконките една по една):- ...н-не, няма такава!
Е:- Как няма бе! Горе вляво виж!
М:- Опа!
Е:- Какво?
Е:- Ето я!
Нямам сили да предам остатъка от разговора. 19 минути. 19 милиона неврона почиват в мир.
Но връзката със сестра ми е осъществена.
И ОЩЕ НЕ ПУША.
*Текстът е от личната Facebook-страница на Елка Стоянова
