На планетата Земя едва ли съществува по-кичозен и чалгарски призив от "бъди себе си". Житейското мото на стотици хиляди млади българи от Горно Нанадолнище.
Под път и над път хора без никакви отличителни качества упорито настояват да останат "такива, каквито са" и оправдават непрекъснатата си и безгранична посредственост с този лишен от естествена логика лъжевъзвишен стремеж.
В разгара на новия риалити сезон, в който всички телевизии бълват "звездно" съдържание на кило, ставаме свидетели на един отдавна познат феномен - известни и неизвестни, но еднакво прости хора, си говорят "пряко в очите", казват си нещата "такива, каквито са", "прями и директни" са и най-вече са СЕБЕ СИ в национален ефир.
Разбира се, всички тези завидни и особено ценни достойнства проличават най-вече в разгара на див селски скандал, по време на който някой псува на майка и крещи на друг "Ела си ми го кажи директно, БЕЕЕ!"
Едва ли в последните 10 години се е родило интервю с поп-фолк певица, в което да не се споменава как единствена и абсолютна ценност в тоя живот в въпросното себеотстояване.
Обикновено то идва на дневен ред след въпрос от рода на: "Кажи сега защо се сбихте с бившата жена на мъжа ти в "Биад?" под формата на отговор като: "Защото съм истинска, защото съм себе си..." Моля?
Да се чифтосваме по улиците, да изпускаме шумно газове, докато се храним, да се бием за територия и да ходим чисто голи също е естествено. Хайде. Къде сте? Не ви чуваааам!
Милиони години еволюция отиват по дяволите в мига, в който човек, прочел две книги, едната от които на Наталия Кобилкина, а другата - "50 нюанса сиво" (можем да ги броим за една), реши да проповядва единственото, на което е способен - простотията си, облечена във фалшив бунт срещу лъжата, лицемерието и фалша.
Неслучайно у нас много често ще чуеш някой, попътувал малко на гурбет по Европата да твърди колко са "лицемерни" англичаните или пък германците.
Ами не, Ганьо, това се нарича култура. Култура на поведение. Нарича се възпитание и обноски. Хората са просто любезни, ама как да разбереш...
В един момент се оказа, че липсата на всякаква обща култура, елементарно възпитание, нормален по обем речников запас и умение за самоконтрол са все хубави неща, просто защото са естествени и показват истинската същност на човека.
Крещиш публично и псуваш на майка по-възрастни хора от теб? Какво от това, нали си себе си. Не знаеш коя е столицата на Белгия? Няма значение, защото си естествен. Тъп и ненужен си, но си си ти. Велико! Браво!
Не всеки умее да се променя. Промяната изисква воля, самодисциплина, компромис и все пак някакъв акъл, за да осъзнаеш, че такава е нужна, че без промяна няма прогрес. Винаги, навсякъде и за всичко. Докато едни хора се учат и променят цял живот, ние тука сме себе си и всичко е точно.
Да, понякога единственото, което можеш да направиш в този живот, е просто да си такъв, какъвто си. То не изисква никакви усилия, освен чат-пат да го напомняш на околните с осанката и тона на човек, неутрализирал джихадист в ефир. Страшна гордост. Скрийте се.
