Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

28 години по-късно все още мирише на младежки дух

Албумът на Nirvana, който промени историята на музиката
Албумът на Nirvana, който промени историята на музиката

Нека бъде гръндж! За изминалите 28 години от създаването си, Nevermind на Nirvana и до днес остава един от онези албуми, за които можем да кажем, че са успели да променят историята на музиката.

Не защото Nirvana са единствените в грънджа. Още повече - Nevermind е вторият им студиен албум. Именно той обаче успява да се превърне в символ на цялото движение на гневни, раздърпани младежи, които гледат света под вежди и не се притесняват да изкрещят с все сила в лицето на позьорщината, на сивотата и на глупаво напудрения мейнстрийм.

Краят на 80-те носи със себе си победата на "Американския начин на живот" - време на свръхмачо култура, свръхсекси жени, кожени панталони и топирани коси за всички. От цялата тази показност и поза се появява грънджа - своеобразен противовес на тази култура.

Той превзема рок сцената, доминирана към момента от шумните глем банди, и налага друга посока - посока на развлачени дрехи, на гневни текстове, които търсят смисъла в цялото объркано съществуване на този свят, на силно, ударно звучене, доближаващо се до голяма степен до пънка... Грънджът дава алтернативата на музиката досега.

Първоначалната идея на Nirvana е била този албум да бъде кръстен Sheep - заради всички онези "овце" и "илитерати" пред телевизорите, които се оставят да бъдат направлявани от масовата култура. С това групата е искала да изрази и позицията си по отношение на водената по това време война в Персийския залив. Впоследствие обаче то се променя на Nevermind - "Няма значение" - не по-малко силно послание за едно цяло поколение.

За посланието помага изключително много и до днес иконичната обложка с бебето в басейна, опитващо се да хване банкнота от 1 долар. Бунтът срещу комерсиализма се пренася в 90-те с пълна сила. Със звук от резки китари, бърз ритъм и много подскачане.

Албумът е толкова популярен, че успява да направи нещо немислимо до онзи момент - да задмине Майкъл Джексън в класациите, отваряйки врата на тази нова вълна на контракултура, която скоро след това ще превземе за кратко света.

Това са музика и култура, правени сякаш да дадат образ на тийнейджърската мрачност и неразбиране и Nirvana се справят с това по прекрасен начин. От тяхната музика наистина мирише на младежки дух (ако и едноименната песен да е кръстена по-скоро на дезодоранта, на който Кърт Кобейн мирише по това време).

Резултатът от всичко това е креслив - като светът на един млад човек, който не знае какво се случва в собствената му глава, бесен е на света и на собствените си демони и несигурност. Израз на усещанията на младия човек, който се бори да не полудее в заобикалящия го свят.

Nevermind е буен и бунтовен протест срещу установеното положение - викът на новото десетилетие, което до голяма степен ще премине под знака парчетата от албума.

Днес, почти 30 години по-късно, в една безумно различна среда, те успяват да останат релевантни и актуални. А изгубените тийнейджъри по целия свят продължават да слушат Nirvana.

 

Най-четените