Личното ми мнение е, че положението зелените движения да са извън политическата сфера, но да са много активни, е най-доброто средство да се печелят каузи, без опасност срещу нас да тръгне помията на медиите, и да се получи разрив в движението.
Аз, както и много като мен, съм аполитически настроен, дори се дистанцирам от ПП "Зелените", и съм убеден че гражданската активност е по-чистият, по-обществено приемливият, и по-успешния подход за защита на природата в България.
Трябва да призная, обаче, че настроенията на активно действащите природозащитници могат сериозно да повлияят резултатите от изборите за народно събрание. Като цяло към момента има остро недоволство от гербавите, и макар те да направиха много отстъпки, така и не оцениха потенциала на екологичните движения.
Лутат се, ту в изказвания срещу нас, ту в бързи действия в посока на реализиране на нашите искания. Но адекватно отношение липсва. Липсва цялостен поглед върху ползата от сътрудничеството с НПО, и обществени дискусии, с цел подобряване на екологичната обстановка.
Сегашното управление има и няколко много тежки негатива. Определено най-сериозният е слабата организация при потушаването на пожара в Бистришко бранище. Другият е прекалената ангажираност с частните интереси на Цеко (Минев - бел.р.).
И накрая това, че все още не се прокарва политика на наказателна отговорност за нарушения на екологични изискваня, заради което и България продължава да губи дела и да изплаща големи санкции.
Малко съм подразнен от твърдението, че протестите са "фън". Извинявам се, но само за ученици девети клас може да важи подобно твърдение. Те са не повечче от 5% от присъстващите. Повече протестиращи са зрели хора, които активно търсят начин да изразят своето недоволство от пограшната политика на управлението.
Протестът е интрумент, който замества оплакванията и самосъжалението по кръчмите, и дава възможност за участие във формирането на бъдещето, такова, както би искал то да бъде. Но това е изтощителна дейност, която изисква постоянство и усилия, и с която човек се залавя само ако в него са оформени ясни убеждения.
Така че ако обичате, малко повече уважение проявете към всичкото време, което отделяме. Времето за да се информираме е поне 80-90% от дейностите, свързани с протестите, после да се организираме и чак накрая да дойде ред за шествие, което се излъчва тук-таме по медиите.
Разбира се, на мирните протести се обръща твърде малко внимание, и чак когато преминат в неподчинение почвада се говори за "зелени", "еколози" и т.н. и да се коментира по-задълбочено.
