Започна новата политическа година и по добра стара традиция българските депутати пак се хванаха за Изборния кодекс.
То това май си стана част от политическата традиция у нас - мине се не мине, някой усети, че няма какви по-специфични интереси (народни или частни) да се прокарват в българското законодателство, и вземат депутатите и се хванат пак за изборните правила.
От 2009 г. да има 3-4 години, в които правилата за провеждане на избори у нас да не са били пипани или поне козметично дооформени, та понякога даже и няколко месеца преди провеждане на избори.
От онази поправка на Мая Манолова досега сме имали смесена избирателна система с мажоритарни кандидати във всеки един многомандатен избирателен район, имаше отмяната им, въведоха се после преференции, после задължително гласуване, после не чак толкова задължително гласуване...
По едно време даже добавиха онова славно "квадратче", което уж цели да замени драскането на трибуквени думи за полов член върху бюлетините (или някои други знаци за любов към политическия елит).
Междувременно имаше няколко опита за ограничаване на влиянието на преференциите, тъй като политическите партии изпитваха сериозен дискомфорт от тази рулетка, която се получава около тях. А на всичкото отгоре Слави Трифонов цял референдум свика за това как да се избират народните представители.
Въобще темата за това как да полагаме вота си в тази представителна демокрация е любимо занимание на действащи политици, анализатори, коментатори, специалисти, експерти, политолози, социолози, шофьори на такси в задръстване, квартални врачки, любители на малки квартални кръчми и т.н.
Изборният кодекс е радост за народа и хубава тема за разчупване на разговор между попили (по един или друг начин) политическа култура хора.
Затова сега пак за него се хващат. Този път официално за субсидиите, но реално не се знае какво още ще мине покрай тях. Всеки с желанията си. От "Воля" специално искали необразовани хора и хора със задължения към държавата да не могат да гласуват. Другите партии засега си държат картите скрити и ще разчитат личните им виждания да минат тихо и кротко (и необезпокоявано).
Защо се морят, като догодина пак с темата ще се занимаваме, може да попитат някои от вас? За да се определи най-сетне законово как да изглежда субсидията? Не. Отговорът е друг - защото просто е традиция. А у нас, както показват сума изследвания, традициите се уважават много.
Затова и тук може да предложим някои хитри поправки, с които депутатите да напълнят ИК - този или някой следващ път. Просто за да има...
Томбола с награди за гласувалите
Може да ни обвините в плагиатство на тази идея, след като преди няколко години Патриотичният фронт се опитаха да лансират подобно нещо за стимулиране на иначе приетия от тях задължителен вот. Каквото и да говорим, далеч по-голям ефект ще има от сегашното положение, в което ако на два поредни еднакви по вид избора (например два местни вота или два парламентарни, или два президентски) не гласуваш, ще ти отнемат изборните права.
Представете си томбола с награди, голяма награда лек автомобил и 60-инчова плазма - дар от бюджета. Ако държавата вече не знае как се правят тия неща (нищо, че си има цял тотализатор), ще се пусне съответната поръчка, тъкмо да се стимулира икономиката (и нечий по-специфичен джоб покрай нея).
Таван на депутатските мандати
Разбира се, това доста по-трудно ще мине - все пак хората си знаят интересите. Но все пак може да се намери някой достатъчно популистки настроен, който да вземе тази идея и да я размаха като новия начин "да накажем депутатите". Така или иначе на последните няколко избора парламентът си сменя поне 1/3 от състава.
Праг за активност за действащите депутати
Друга подобна смела идея би била да се заложи и праг за активност на народните представители, под който те да нямат право да се кандидатират за нов мандат. И вътре да се блъска смело - поне 10 изказвания от парламентарната трибуна, 5 внесени законопроекта, 5 реплики и 3 дуплики по време на дебати, 15 интервюта за онлайн медии и 1 участие при Цветанка Ризова. Който ги няма, значи е мързелувал и не може да се кандидатира пак.
По този начин, ако не друго, поне народните представители ще станат известни на онези, които представляват. В момента едва ли масовата аудитория знае повече от 15-20 имена на действащи депутати, а за всички останали анонимността е един твърде драгоценен дар...
Горна възрастова граница за правото на глас
Преди време един депутат от ГЕРБ беше лансирал идеята да може да се гласува от 16-годишна възраст. Трудно е накратко да се опише колко точно нелепа е подобна идея, но ако не вярвате, просто посетете някоя гимназия в голямото й междучасие (за предпочитане някоя от не толкова елитните) и ще се убедите, че 16 години е твърде крехка възраст за взимане на важни за държавата решения.
Но какво ще кажете за горна граница? Представете си какъв ще е вотът без онзи "Аз <3 Бай Тошо" плам в него и без поучителни истории от Пленума '63 година. Дискриминация е, но у нас сме доказали като общество, че за такива думички като "дискриминация" и "права" не ни пука чак толкова много. За компенсация вдигаме пенсиите и всички са доволни...
Да махнем директно гласуването
Така или иначе и то като преференциите в депутатските листи само пречи управленския процес, създавайки неудобни ситуации и поводи за караници. В Изборния кодекс директно да се запише, че изборите се отменят. Лидерите на партиите ще се разбират по мъжки на канадска борба кой да управлява и ще си бият задвратници като форма на вот на недоверие. Тъкмо да е по-интересно и весело за гласоподавателите, които вече ще са понижени само до зрители.
Разбира се, може да не е канадска борба, може да е по правилата на световното първенство по биене на шамари, може да е състезание по цепене на дърва или някой друг нетрадиционен спорт. Футболът също е опция, но откровено казано в последните години у нас този спорт много-много не вирее, а да не говорим, че компетентните лица (които тук са наистина компетентни) веднага ще вземат да му нагласят някое черно тото.
Победителят получава властта за 2 години (да има повече ротация) и правото да асфалтира "предизборно" 30 улици в страната.
Разбира се, подобни глупости можем да бълваме до утре. Депутатите също - виждали сме ги вече, а някои от тях сме изпитали и на собствен гръб като общество.
И въпреки цялата тази обсесия с изборното законодателство у нас, тъжната истина е, че не там е проблемът. То е мислено на една теоретична база, която да покрива възможно най-оптимално гражданското право на избор.
Когато обаче тази система се напълни с безсмислени личности, тогава се появяват и бъговете. И те ще продължат да пълзят независимо от всички възможни ремонти в Изборния кодекс.
