Преди десет години си въобразявах, че Facebook, също като красотата, ще спаси света. Но после цялата концепция на "Братя и сестри от всички краища на света, съединявайте се!" някак се прецака и хората започнаха да ъплоадват твърде много снимки на бебета, салати с киноа и кълнове, бицепси, трицепси, селфита с рибешки и патешки муцунки, а също и ненужно количество от "незабравимите" фото-спомени на Мето и Цеци, прегърнати и щастливо ухилени, макар и обилно нацвъкани от гълъбите насред площад "Сан Марко" във Венеция.
С увеличаването натиска да лайкваш снимки, да се включваш в социално значими кампании, да се тагваш в молове, бистра, бирарии, фешън шоута, кино премиери, изложби на екзотични котки и Ламборгини, и изобщо да правиш колкото се може повече cool things, правопропорцинално се увеличаваше и психологическата зависимост от социалната мрежа. Следяхме как богатството на малкия срамежлив смотльо се увеличава главоловно с годините, гледахме по 2-3 пъти The Social Network с Джеси Айзенбърг и Джъстин Тимбърлейк и изпитахме някак си родителско облекчение, когато Марк Зукърбърг се ожени за добро и скромно момиче, въпреки страховитите прогнози, че ще го налапа някоя цицореста харпия само заради парите му.
И през всичките тези години бяхме горди и превъзбудени от факта, че и ние по някакъв начин сме част от този абсурдно глобален и тотално променящ начина на социално общуване проект, наречен Facebook.
Стигна се дотам, че при запознанство, флирт, интервю за работа или квартира, или дори при кандидатстване за доброволец в медицински експеримент или армията вече никой не те питаше кой си, откъде си, какво искаш и за какво мечтаеш, а само кой ти е Facebook профилът. Позволете ми да изплагиатствам съвсем мъничко Опра Уинфри, която в титаничната си реч на "Златните глобуси" предрече, че на хоризонта се задава нов ден. Но аз бих допълнила:
"И не само за жертвите на сексуално насилие, сестро, не само! Но също и жертвите на социалния октопод Facebook!"
И за да не бъда голословна, веднага прилагам данни от едно съвсем прясно социологическо проучванe, направено от влиятелната социометрична агенция YouGov сред населението на Норвегия и Дания. Според него всеки четвърти жител на тези две скандинавски държави, или 28%, ползва все по-малко всекидневно най-популярната (все още) в световен мащаб социална мрежа.
Въпросът, на който е трябвало да отговарят запитаните, е дали прекарват повече или по-малко време във Facebook профила си сега в сравнение с миналата година. И ето как са отговорили някои от анкетираните:
Симона (23 г.): Напоследък влизам много по-рядко във Facebook. Инстаграм ми е по-интересен. Но истинската причина е, че започвам да се улавям, че когато съм сред хора или съм анагжирана с някаква работа, почти не изпитвам нужда да се ровя в телефона си."
Уле (20 г.): "Пробвам да се самотренирам като не вадя от джоба си телефона всеки път, когато се возя в метрото или съм излязъл да изпуша една цигара. Осъзнах, че висенето във Facebookе е тотално губене на време."
Андреас (26 г.): "Майната му на Facebook! И без това нищо интересно не се случва вече там. Не че не си проверявам профила редовно, но то е по-скоро въпрос на рутина. Като миенето на зъби. Иначе напоседък съм зарибен повече по YouTube."
Какво се случва?
Каква е причината за отлива дори на най-младите от мрежата? Ще продължават ли да живеят Марк Зукърбърг и Присила "happily ever after" ("заживели честито до края на дните си..."), или след някоя и друга година сегашните петгодишни дори няма да знаят кои са и какво е Facebook?
Според датската социоложка и експерт по въпросите на бъдещетето Бирте Линдал причината се корени в това, че сме се метнали на бързия кон на социалните медии без да имаме представа нито накъде ни носи, нито пък как да го яздим. "Когато бяхме деца", казва тя, "един от първите важни социални уроци, които научавахме, е, че не е възпитано да се звъни по телефона след 10 вечерта. Грешката ни е в това, че в продължение на години упорито пренебрегвахме подобни социални правила при контактуването си във Facebook. Но сега вече нуждата да се върнем към тях започва да избива на повърнхостта."
Самата Линдал никога не е била против социалните медии. Всъщност и тя като повечето от нас има профили в няколко oт най-популярните такива. Това обаче не й пречи да преценява трезво ситуацията на "фронтовата линия". Тя е убедена, че отливът от Facebook се дължи на факта, че все повече хора осъзнават, че са "заразили" от вируса на културата, господстваща в интернет пространството, и че е време да вземат някакъв антидот.
"Може да звучи банално, но интернетът не е друга планета, на която сме се заселили. Той е просто начин да избягаме от реалността, която ни потиска на тази, единствена наша планета."
Социоложката предлага четири трика, които, ако бъдат прилагани правилно и систематично, биха направили от социалните мрежи едно по-добро място за живеене.
1. Разлогвайте се от профила си в периода между 23:00 и 9:00 часа. Едва ли ще се случи нещо супер важно през това време, което да заслужава вниманието ви. Ако все пак се появи нещо, което не търпи отлагане, винаги може да разрешите проблема с едно телефонно обаждане.
2. Преди да напишете каквото и да било във виртуалното пространство, първо си представете как бихте се почувствали, ако ще трябва да погледнете в очите всеки един от, да речем, 300-та души, които го прочетат.
3. В социалните медии важи същото правило, както и в реалния живот: Не е ноебходимо да харесвате всички. Просто изслушвайте хората и бъдете приятелски настроени.
4. Постарайте се да не прекарвате повече от един час дневно онлайн във Facebook или друга мрежа. Не е трагедия, ако не отговарите моментално на получено съобщение. Ако упорито прилагате тази нова тактика, останалите потребителите постепенно ще престанат да очакват от вас скоростни отговори или лайкове. А това определено ще намали стреса в ежедневието.
И така, лека-полека, стъпка по стъпка, всички ние, а не само Марк и Присила, може би ще заживеем happily ever after в нашата паралелна виртуална реалност.
