Журналистиката по принцип и българската в частност има нужда от ексклузивни драми, които да държат аудиторията в очакване на поредния апокалипсис. Лятото наближава и политиците ще поемат към родното море или чужбина, което съвсем ще изпразни от съдържание новинарските емисии.
Тогава е достатъчно произволен пътник да звънне в една от трите национални телевизии или в краен случай в БНР или Дарик, че му закъснява полета и се започва с новинарските драми.
"Стотици пътници блокирани на летището, гладни, жадни, без климатик, деца реват, болни пъшкат, никой нищо не им казва, отвсякъде тече машинно масло, връзват двигателите с тел, падат болтове и гайки от крилата, пътниците са на косъм от смъртта, крият трупове в багажника..."
Времето, в което новините се проверяваха отмина и сега просто медиите се цитират (или копират) една друга, като на всеки следващ етап информацията се оказва все по-далеч от истината.
Авиационната тематика е далеч от интересите на повечето български медии, а липсата на елементарни познания води до превръщането на рутинно непредвидено кацане в извънредно събитие, в което репортерите търсят ужас и паника там, където ги няма.
Ето няколко прости съвета за журналисти (а и за техните читатели) при отразяването на една авиационна новина. С цялата относителност на думичката "новина" в случая, тъй като рядко става дума за истински свързаните с авиацията неща - нови линии и полети, поръчки на самолети и сливания на авиокомпании, които не са интересни за медиите, тъй като липсва екшън в тях. Но и отразяването на стачки, закъснения и непредвидени кацания се оказва голяма лъжица за повечето медии.
Имената на повечето авиокомпании се чуват, когато има стачка и анулирани полети. Първо и много важно: ако отворите сайта на летището и видите, че има цели 9 полета до Франкфурт в 14:25, запомнете, че полетът е само един, а останалото е така наречения код шер - няколко партньорски компании продават билети за съответния полет под свой номер. Така например KLM и Iberia продават места за полетите на Bulgaria air до Амстердам и Мадрид, Singapore airlines, SAS и ANA за тези на Lufthansa, Etihad за полетите на Aegean и Air Serbia и т.н. Ако заглавието крещи "Хаос! Анулираха 18 полета между България и Германия", най-вероятно авторът на статията по принцип следи я Министерство на земеделието, я волейболния шампионат и само случайно минава да отрази тази новина.
Второ, но не по-малко важно, думичка авиолинии* няма. Airlines се превежда като авиокомпания и е в единствено число когато става въпрос за конкретна авиокомпания. Затова Austrian airlines например анулира, а не анулират полетите си.
Имената на авиокомпаниите са търговски марки и се изписват в оригинал. Ер Ейша и Ер Корьо са нещо като Под игото на шльокавица, а ако превеждате Turkish airlines като Турски авиолинии, е
редно да казвате на Bulgaria air - България въздух. Не звучи особено умно, нали?
Четвърто: снимката по възможност трябва да отговаря на модела самолет, за който е новината. Да сложите Boeing 777, когато се говори за Airbus 320, е като да илюстрирате новина за Рено Клио с Рено Меган, нали. Възможно е, но не стои добре. Когато става въпрос за стачка на Lufthansa, самолет на Air France е като да сложиш румънското знаме на 3 март.
Пето: Има разлика между аварийно и извънредно кацане. Второто означава непредвидено кацане на летище по пътя на полета поради проблем с болен пътник или член на екипажа. Или заради поведение на пътник, което екипажът смята, че би могло да застраши безопасността на полета. В подобни кацания, които се случват почти всеки ден няма нищо драматично и репортерите вчера напразно търсиха паника при извънредното кацане на полета на Emirates между Дубай и Лондон, който се приземи заради болен пътник, преди да продължи по пътя си. Аварийното кацане се извършва, когато има повреда в система, която пречи на безопасното продължаване на полета или която екипажът прецени, че може да създаде опасност впоследствие, дори ако към момента няма пряко отношение към сигурността на полета. В тази ситуация също рядко има паника, макар понякога катастрофата да е избегната на косъм.
И за финал, когато се случи най-лошото не очаквайте нито една авиокомпания да съобщи имената на пътниците веднага. Не защото не ги знае, а защото е необходима проверка дали някой от тях все пак не е изпуснал полета или пък се е прехвърлил на друг по-ранен или по-късен. Освен това е редно и задължително близките да бъдат уведомени по подходящ начин и при осигурена специализирана помощ, а не да чуят имената на близките си по телевизията. За изчакването на официални версии в наши дни е безумно да говорим, но ограничаването на всякакви теории при липсата на официална информация трябва да е правило за всички медии. И най-често не е за нито
една.
Лятото наближава, трафикът се увеличава и закъсненията на полет не са новина, дори закъснението да е огромно. Причините са безброй, а съвсем малка част от тях са по причина на самата авиокомпания. Далеч повече полети закъсняват заради летища, пътници, въздушен контрол, лошо време. Не е приятно, но е част от играта. И драма в новините при всеки закъснял полет е излишна.
*Това е израз на личната позиция на автора.
