"Ако ЕС беше приел идеята на България да бъде наистина по-активен в тези преговори със Северна Корея, много вероятно е вместо в Сингапур двамата лидери (Тръмп и Ким Чен-Ун) да се бяха срещнали в София",
(Соломон Паси, "Тази сутрин" по bTV, 13 юни)
Ако слушаш бившия външен министър още няколко минути, оптимизмът и гордостта ти, че си българин, сериозно ще се повишат - оказва се, че България има принос не само за отношенията на Северна Корея с останалия свят, но и за споразумението за името на Македония (за което никой не ни пита, но ние все пак дадохме своите предложения).
Може да се окаже, че благодарение на нас колата на Илон Мъск обикаля из Космоса, а в по-далечен план - че метеорит е унищожил динозаврите, проправяйки път на човечеството.
Но идеята Доналд Тръмп и Ким Чен-ун да се бяха срещнали в София, а не в Сингапур, е твърде любопитна, че да я пропуснем.
Представете си само чудните тапи из улиците на столицата дни преди голямото събитие. Не стига, че всяка неделя влизането в града е ад, сега щеше да е направо Деветия му кръг (по Данте) - леден свят, в който едва-едва се движиш. Целият център щеше да бъде военна зона и то без да се снима второразряден холивудски екшън, предвиден да излезе направо на DVD.
Пристигането на Ким Чен-ун щеше още повече да повиши и без това високите температури. Най-"разпален" щеше да е Българският хелзинкски комитет (БХК). Организацията първа щеше да излезе с протестно писмо срещу посещението на най-видния "защитник на човешките права" Ким с настояване Тръмп публично да се разграничи от своя събеседник.
Американският президент обаче щеше да е твърде зает да се радва на медийното внимание у нас. Нямаше да му се размине поканата за гостуване в "Шоуто на Слави", където да даде на водещия малко съвети "как да направи България отново велика" и двамата да обменят познания в сферата на запомнящите се прически.
Естествено, това историческата среща да се състои в София щеше да бъде отразено и от българския политически елит. Бойко Борисов, без всякаква шега, постигна значителен успех с домакинството на срещата "Западни Балкани-Европейски съюз". Българският премиер покрай европедседателството почти изцяло се е преориентирал към външната политика и това да посрещне Ким и Тръмп щеше да е още една перла в короната на "обединител".
А и златна възможност с усмивка на лице да говори за двамата лидери на малко име - "Говорихме сега с моя приятел Доналд, ама не Туск - другия, а също и с Чен... Ун... абе, което там му е първото име".
БСП от друга страна щяха да мълчат до края на срещата, чудейки се как около нея могат да внесат нов вот на недоверие. Проблем щеше да е само Веселин Марешки, който по навик щеше да прояви волята да поиска оставката на някой от двамата чужди лидери, без да съзнава, че няма това право. Простено му е.
Поне охраната на високите гости щеше да е лесна - нито един от тях няма брада, което ги прави разпознаваеми за българските органи на реда.
Посещението щеше да има и други положителни отражения върху страната ни, освен очевидната реклама в международен план. Бронзовата къща щеше да бъде завършена буквално за часове, за да могат да й се насладят Ким и Тръмп.
България дава и друга златна възможност - вместо Тръмп чрез iPad-а си да показва на Ким как може да изглежда Северна Корея, можеше просто да го заведе на българското Черноморие и да визуализира идеята си за "плажове и хотели". Едно посещение там можеше да стопли още повече отношенията между двамата лидери и в крайна сметка страната ни можеше за пореден път да се окаже мост между Запада и Изтока. Все пак историческото ни минало има своите сходства с реалността в Северна Корея, а от години се опитваме да стигнем американците.
Вместо споразумението от Сингапур с редица ангажименти без никаква конкретика за това как ще се спазят те, можеше Тръмп и Ким да си тръгнат от тук с няколко международни договора под мишница и с по 1-2 рускини в списъците си със завоевания. Тъкмо за рождения ден на американския президент.
И не на последно място - ако срещата им беше в София, а не Сингапур, Соломон Паси щеше да отбележи този успех със сълзи.
