Всеки път когато прост човек реши, че е достигнал до ценен житейски извод, едно малко котенце някъде в другия край на Вселената умира в изгнание.
Въпреки това ежедневно чуваме премъдри сентенции в таксито, докато бакшишът е усилил любимото си радио с женско име, а оттам гласът на истината се излива из прищипан бюст в песен за болката от предателството...
Четем ги изписани над изпъкналите дупета на карибски моделки върху еротични снимки, споделяни от люлински майки, скучаещи на по цигара в градинката под блока. Попадаме на тях в интервюта с успели лайф коучъри, самоуки психолози и селф-хелп гурута, които знаят какво е животът и могат да ни научат срещу само 300 лева семинара.
Изобщо народът се разцепва да бълва акъл под формата на кратки и благозвучни философски максими, за които човек с нормална работа трудно би се сетил просто ей така. Мъдростите се множат и видоизменят непрекъснато, но ето някои базисни и непреходни постулати, често дочувани от онези сред нас, на които можем само да завиждаме:
Живеем на място, където добрите обноски се приемат за лицемерие, а спонтанните шумни крясъци и скандали на публични места - за проява на чаровно естествено поведение. Да си „истински" и „непринуден" са си качества, които напълно оправдават липсата на всякакви обноски, образование и елементарно възпитание. Изповядвайки тази житейска максима, спокойно можеш да си свалиш гащите на масата и после да кажеш, че поне се държиш естествено, докато ползването на санитарен възел си е фалш...
Как се случва това, не е особено ясно, но затова пък и не всеки може да се похвали с постигането на подобни нравствени висоти. Хем помниш в детайл всяка една гадост, която някой някога ти е причинил, хем снизходително и подобно всеопрощаващо божество си превъзмогнал обидата от нея. Хем си другарче с провинилия се, хем само леко му напомняш, че една червена лампичка дълбоко в съзнанието ти мига, затова да внимава как се държи, какво говори и кога диша.
Или както е прието да се казва в Брестовица, Пловдивско: „Онли гад кен джъдж ми". Най-оригиналният и дълбокомислен татус източно от Гринуичкия меридиан. Българите, достигнали до тази мъдрост, обикновено от личен опит са се убедили в неефективността на съдебната система у нас и често могат да бъдат засечени с тройка кебапчета и съпруга с 12-сантиметров ток как палят свещички за здраве на събора на Троянския манастир през август.
Два развода, десетки ПТП-та по твоя вина, организиран грабеж - няма значение, всичко е минало. Важно е да се гледа напред с увереност в себе си и готовност за нови предизвикателства. Животът е само миг, живей го сега! Всичко зависи само от теб и колко силно го желаеш. Като онези обувки за 1200 лева, с които в крайна сметка се сдоби само след един уикенд на хотелче в Бистрица с новия ти приятел. Той е толкова свестен. Просто не е случил на съпруга. Сипииииииииии!
Наричат те лека жена, защото ти завиждат. Ти си успяла, знаеш какво искаш и как да го постигнеш. Не се притесняваш от злобните подмятания на онези съученици, дето теглиха кредит за висшО и сега пътуват с градския. Нещастници. Това, че не помниш столици и харесваш улегнали мъже с възможности и симпатични коремчета, не те прави лош човек, напротив. Истинската любов не се намира, тя е вътре в човека, както най-вероятно е казала Наталия Кобилкина. И не парите са важни, а малките неща. Като една скромна здравословна вечеря. На балкон с гледка към плажа. В Дубай.
Какво по-хубаво от това на 40 да се чувстваш като на 16? Естествено, изисква се огромна доза непукизъм и стабиУен ген, за да останеш неподвластен на времето, но за хората от твоята порода тези качества са си даденост. Имаш принципи и те са непреходни и независещи от обстоятелствата подобно носене на анцуг с три черти по време на постановка на голяма сцена в Народен театър...
