На редакционната поща получихме този текст, озаглавен от автора като „Рап песен, която Шамара никога няма да изпее".
Нация, в която полицаи от бандити не можеш да различиш,
Корумпирания начин на мислене ти не можеш да промениш,
Идеите за свобода и правда с пари може да закупиш,
И морала с простащина и елементарност да подмениш.
Автобусите са символ на нашата демокрация,
Символ на политиката ни, зачената чрез мастурбация.
Лустрация? Моралността се губи в цялата галамация.
Хора борещи се за свобода, равенство и братство,
Лумпени, и видиш ли - с цялото си нахалство,
поставят под съмнение всяко политическо изречение.
Умение за критично мислене е начин за прозрение,
Носещо само политическо презрение.
Подкрепено от множество, което за минало бленува,
Множество, което не е свикнало властта да критикува.
А властта умело на велик лидер се преструва.
Умува ...
Как още изгубени душици да купува.
Избори?! Всичко предварително са решили и сглобили.
В морални думи двуличието и алчността си предрешили.
Политическите лица на 4 години са сменили,
А истинския господар зад кулисите, стои ли!?
Истинският кукловод лицето си крие.
Зад шоуто на марионетките той умело успява да се прикрие.
Припев:
Толкова много неща трябва да се кажат.
Толкова много неща трябва да се направят и покажат.
Толкова много неща кукловодите се опитват да смажат.
Толкова много неща лицата се опитват да замажат.
Ето пореден ден хората на улицата се стичат.
Мнението си показват, докато законите зачитат.
Лумпени, богати, красиви, олигофрени -
автобусните демократи тях не ги зачитат.
Роби изфабрикувания избор се опитват да докажат,
но пред микрофоните се спичат.
Но какво от това, след като медиите се управляват
от една свиня недоразвита.
Истината зад монтажи остава скрита,
обругана и пребита,
До безсъзнание.
Без нашето знание тя остава в изгнание.
По дяволите трябва да се стигне до порицание.
Веригите да се разбият и сляпото послушание да спре да бъде престижно звание.
Свобода ли?! Свободата от 23 години си има име.
Терминал Две е на свободата име и презиме.
Отиваш с мечти за нов живот,
за чужда земя да оставиш своя гроб.
Без да разбираш, че ти е отредено отново да бъдеш роб.
Ето за това пореден ден хората на улицата излизат.
Със своята енергия на ценностите си не изменят.
Луди, мечтатели или просто заблудени.
Те се интересуват само от едно нещо -
от цялостни промени.
И докато родителите им по миналото тъгуват.
Младите не искат със съдбите им „ония" да търгуват.
Припев:
Всичко най-вероятно е вече решено и разделено.
Апатията на цяла нация прави така,
че кражбата на съдби е нещо позволено.
За какво ти е да мислиш?
Авторитетите да критикуваш?!
Да бе , по-лесно пред компютъра на боец да се преструваш.
И за силикон, червено ферари и салфетки да бленуваш.
Купуваш,
всяка лъжа представена за истина без да му умуваш.
Без да разбереш, че за господарите ти нищо не струваш.
Извинявай! Струваш.
За три кебапчета и бири си готов да робуваш.
Докато за 5 стотинки ресто лъжеш, мамиш и хитруваш.
„5 плюс 1 причини да мразя Ботев"
с това безвкусно мнение съм готов да споря.
Но с какво е виновно момичето, че да си интересен и плосък сега е на мода.
Дали за пошлостта и липсата на интелект е виновно то?
Или това е общата диагноза на цялото ни общество?
Есе, символ на модерното интелектуалното мнение
Да се отнасяш към българските икони с пренебрежение.
Пък били и те използвани от комунистите и фалшиви националисти с умиление.
И какво остана на нас в този период, братко мой.
В който наши съотечественици наричат врага - свой?
Ще заменим ли Левски с Батман като свой герой?
Ще простим ли на съотечествениците ни излъгани.
Гладни и омерзени с трохи подлъгани, измъчени.
Стоят те.
На пек с предварително подготвени плакати в ръце.
Боят се, подтиснати.
Oт господаря си те стоят притиснати,
със плам в очите и със страх в сърцата от бея, да не бъдат отритнати.
Трябва да им простим братко мой, защото нека една тайна да ти обадя.
Това са наши братя.
Трябва да престанем с това разделение и омраза.
Обединение, с което да разкараме тази проказа.
Припев:
