След цялата тази статия, човек все пак трябва да се запита: "Защо ни е Оскар?". Все пак, Оскар е прякор.
Официалното име на наградата е Награда на Академията. А въпросната Академия е Американската академия по киноизкуство (казано накратко, защото името е по-дълго) А самите членове на академията не са "академици", а хора на изкуството и то, най-много, на американското.
Т.е. ние си мечтаем американските кинодейци да ни оценят. Защо - не става ясно. Сигурно, защото американската киноиндустрия дава най-много за самореклама.
Нашата традиция е съвсем различна. Не се наемам да давам определения за "народопсихологията" ни. Но силната страна на българското кино винаги е била по посока на хумор, ирония и самоирония.
Ние си имаме нашите класики, които човек от друга действителност може и да не разбере. Как да му обясниш на някой американец, защо да подредиш "роднина - милиционер" е смешно?
Или че "кучета и котки може, а прасе - не може, хайде де!". То даже не можеш да преведеш на свестен "американски": "Чичо Манчо, много се минА !". Какво да им обясняваш на американците - "Е, няма такъв филм!".
Ако някой е прочел критиките или по-точно хвалбите за "Черна котка, бял котарак", сигурно е видял колко слаби са възможностите на критиката дори да обясни подобен филм.
Така и нашите филми могат да останат неразбрани, дори когато са хубави. Важното е да не правим компромис в името на това да бъдем харесани от другите.
