За най-голяма жалост на някои сънародници, веенето на националния флаг не е сред нещата, които дефинират принадлежността на даден човек към една култура. Татуирането на лика на Васил Левски на прасеца също не е достатъчно, за да получи човек титлата "българин". Дори използването на кирилица не може да осигури "членство" в дадена народностна общност.
Но има неща, които очевидно ме правят българин, дори без да го демонстрирам чрез патриотични символи.
И така, аз съм българин, защото:
1. Нямам против да ми казват "Ще ти се обадя утре" и никакви да ги няма.
2. И без да ме молиш, мога да ти обещая всичко още сега. Няколко пъти ще се закълна, че ще го изпълня, а на следващия ден ще забравя какво сме говорили. Ако ми припомниш, се ядосвам: "Абе ти, защо не ме подсети? Имам толкова работа..."
3. Мога да седя повече от 5 часа на маса и да обсъждам мързела на останалите.
4. Не харесвам каквото и да е, направено от който и да е друг.
5. Често започвам изреченията с "Не си прав", "Аз пък не мисля така", "Нищо от това не е вярно", "Има и друга истина", "Не смятам така" и "Не съм съгласен изобщо". Ако пия с брат'чеда обаче използвам по-любезната формула, която е: "Не че не съм съгласен с теб, но..."
6. Страстно търся неща, които да ме фрустрират. Сутрин е задръстването. Като карам кола - са велосипедистите. Като карам колело - са автомобилите. Когато ходя пеш, са хората, които ходят пеш, но бавно. Като е обед - е гладът. Като се нахраня - е цената на храната. Като не съм ял, е фактът, че много работя. Ако много работя - е ниското заплащане. Ако не работя - е фактът, че уж не работя, а не мога да отида на почивка.
Вечер ме фрустрират съседите или тяхното куче, или жена ми/мъжа ми/децата ми/родителите ми. Ако съм на почивка, ме фрустрират останалите хора на почивката. Ако няма хора си мисля, че яко съм се прецакал с избора на място.
7. Обожавам да пътувам из страната и никога не ми е достатъчно. Обожавам природата, но страстно мразя пътищата, а най-много мразя останалите хора по пътищата.
8. Шофирам твърде бързо и опасно, но го наричам "динамично".
9. Вярвам, че светът се дели на силни и слаби, на лузъри и успешни пичове, на млади и стари и изпадам в ужас при мисълта, че бих могъл да се окажа в категорията на слабите, лузърите и старите. Понеже тази мисъл ме тревожи силно, никога не ми хрумва да помогна на някой от втората категория, както няма да ми помогнат и на мен, ако изпадна в беда.
10. Имам роднини и приятели в чужбина, за които разказвам епични истории. Разнищвам техните съдби от дистанция и вадя големи поуки и изводи. Често им съчувствам искрено или се гордея с тях. Все планирам да им ида на гости.
11. Мразя държавата. Всъщност съм държавен чиновник.
12. Работя с приятели.
13. Аполитичен съм. Това се дължи на точки 4, 6, 7, 9 и 11 и 12.
