Представете си, че по някакъв щастлив начин до вас не е достигнала информацията, че в края на юни един неприлично богат човек ще се жени във Венеция, и сте си резервирали пътуване до града баш за този период.
Или сте от "германския" тип туристи и сте планирали мечтаната визита в легендарния ренесансов град преди да стане ясно, че Джеф Безос, Лорън Санчес и още 200 високопрофилни личности ще се изсипят във Венеция по същото време.
Представете си, че се намирате там точно сега, във вихъра на панаира на суетата, наричан и "сватбата на века".
Доста възможно е цялата суетня, мерки за сигурност, медии, показност и демонстрация на богатство и власт, съпровождащи събитието, да ви дразнят и пречат, и да процедите куп клевети по адрес на този пир по време на чума.
Но още по-възможно е хубавичко да поругаете и представителите на обратната страна, които венецианският богаташки панаир е събрал.
••• Шоуто е неприятно, но пък пълномащабно:
Защото опозицията е подобаваща, и също пирува.
Освен възникналото по повод самата сватба местно активистко движение No Space for Bezos, събитието привлича и още куп протестни групи. Те мразят разточителството на богатите и за нищо на света не биха пропуснали толкова добра възможност да го покажат както си знаят.
Там са доста крайно представящи се групи като Everyone Hates Elon и Extinction Rebellion, както и "Грийнпийс". За разлика от местните протестиращи, те нямат проблем с превръщането на Венеция в туристически тематичен парк и място за продан на богатите, с жилищната криза в града или управлението му.
Борбата им е за световна климатична и социална справедливост, но тъй като в случая Венеция се превръща в средоточие на липсата им, виждат идеална възможност да размахат каузата си пред цял свят.
Защото те знаят много добре как да привличат внимание, не по-зле от кастата на избраните от 5-звездните хотели с нощувки за хиляди евро.
Бутафорният им арсенал от надуваеми крокодили и манекени на Безос, въргаляне по земята на Сан Марко, маршове, демонстрации и напълно умишлени шутовщини цели точно това - те и посланията им да бъдат забелязани.
Ако обаче вие сте в този момент във Венеция - или сте жител на града - едва ли ще направите разлика между двата паралелно протичащи цирка, защото водещото ще е, че ви пречат и дразнят.
Това, че е доста вероятно да недолюбвате суетен милиардер и хищен бизнесмен като Безос съвсем не значи, че ще ръкопляскате на огромния плакат, опнат на Сан Марко, който го приканва да си плати данъците. Особено ако и вие сте на площада в този момент.
••• Има за какво хората да мразят Безос:
Защото подобен екстремизъм е не е продуктивен, и започва да прилича повече на обратната страна на монетата, чийто лик са Безос, 27-те тоалета на жена му и изпразнени от особено съдържание хора като Ким Кардашиян. И двете са показни крайности, а крайностите са отблъсващи.
Да задръстиш каналите на Венеция с надуваеми крокодили, да мяташ супа по Ван Гог, да трошиш Тесли и да всееш хаос на летището като се залепиш на пистата е също толкова противно, колкото и да поглезиш демонстративно бъдещата си жена като я пратиш с няколко приятелки в Космоса.
Най-малкото защото не пречиш на омразните богоизбрани, а на най-обикновени хора, които с нищо не са ти виновни и дори може да са умерени защитници на това, за което се бориш.
И правиш каузите за социално равенство и чиста планета също толкова неприятни, колкото е и каузата на Джеф Безос да трупа милиарди и да ги навира в очите на цял свят.
Но ние, които не сме на място и гледаме сеира отстрани, можем да оценим подобаващо перфектно подбрания декор за фрийк шоуто и алегоричността на гротескната ситуация.
Венеция е идеалната арена на сблъсъка между бедни и богати, привилегировани и обикновени хора, между старинния блясък и смрадта от каналите, между плюса и минуса.
Място, което всеки иска да види, и го прави, защото в днешния свят има тази възможност. Но мърмори, че е пренаселено и че и другите също ходят там.
Място, съсипвано и бавно убивано от собствената си популярност. Място на отминало величие и настоящ свръхкомерс.
Място, което показва колко разрушително неприятни и лакоми можем да сме ние, хората.
