Светът в днешни дни е доста парадоксален, и ето още един парадокс - колкото по-мобилни ставаме, толкова повече вещи трупаме.
За това се замисля всеки, който сменя мястото, в което живее - къща, град, дори държава. Пресява, изхвърля и пренася невероятни количества вещи. Обзет от чувство за вина, изтощен и изумен от собствената си плюшкиновщина, човек се зарича оттук нататък да спре да купува и трупа и да придобива само най-необходимото.
Защото кому са нужни 3 поставки за салфетки, 8 свещника и 4 комплекта от по 12 чинии, при положение, че пали една единствена свещ само когато спре токът вечер и ползва не повече от 10 чинии?
Да не говорим за тоновете книги, плашещите количества дрехи и обувки и неща, ползвани точно един път, колкото да се увериш, че са безполезни - като уред за варене на яйца и пластмасови формички за домашен сладолед...
В голямата си част това са импулсивно купувани вещи, които придобиваме, само защото можем. Те са евтини - затова и не особено качествени, в магазина изглеждат примамливо и служат като оправдание за промяна в поведението - например започвам диета с варени яйца и ми трябва специален уред, с който да ги приготвям. А чудесията струва само 20 лева - колко му е...
И след точно 10 сварени с уреда яйца, той отива в дъното на някой шкаф, а на негово място се появява специален съд за варене на ориз, защото ползването на обикновена тенджера не осигурява нужната пухкавост, консистенция и дори вкус.
И така нататък, с всичко. Нови дрехи всеки сезон, нови обувки, нов тиган, защото старият е надраскан, нов шкаф за новите вещи...
И обикновено се шокираме от консуматорското си поведение, едва като дойде време за местене. Защото точно като вещите, и местообитанията ни са бързооборотни. Времето на фамилните къщи, където едно семейство живее от поколения, свърши горе-долу в същите години, в които и един тиган се смяташе за нещо, за което пари се дават веднъж на 10 години, а за сватбата на младоженците се подаряваше сервиз, който да завещаят на децата си.
Сега сменяме квартири, имоти, работа и дори държава почти толкова често, колкото правим ремонт или си купуваме нови мебели.
Това не е лошо или добро - просто животът е по-мобилен. Поява на нов член в семейството - нов, по-голям апартамент; детето отива в училище в друг квартал - всички се местят, за да не прекарват часове в пътуване; оферта за по-добра работа в Германия - защо не?
И започва изтощително - и физически, и дори емоционално, изхвърляне или пренасяне на всички уреди за ориз и яйца, парцали и боклуци.
Да, боклукът, който създаваме при цялата тази мания за придобиване на вещи, е сериозен проблем. Тонове и тонове "бързи" текстил, електроника и пластмаса, които трудно могат да бъдат дарени или дори рециклирани и поне част от тях отиват на сметището.
Далеч по-сериозен проблем обаче е причината да произвеждаме толкова боклук - консуматорството и манията за купуване на вещи.
На пазара се появява телевизор с още по-голям екран и още по-ярки цветове - вземаме го, нов iPhone - трябва да е наш, супер сладка блузка в магазин за "бърза мода" - защо не? А ако новият любим предмет е над възможностите ни - компаниите за бързи кредити или за лизинг са насреща - само 30 лв. вноска на месец - нищо работа.
Естествено, това е цяла икономика. Масово производителите правят хем по-технически по-подобрени, хем на по-ниска цена продукти, но с условието, че и животът им е по-кратък. Те се поправят по-трудно, пък и кому е нужно, след като са пуснали нов телефон, а старият ни е омръзнал? Освен това само загубеняци и клошари носят едно и също яке два сезона, пък и то вече не е същото след две-три пранета.
И така се отдаваме на невъздържана шопинг мания, пълнейки домовете си с вещи, 90% от които нито подобряват живота ни, нито дори ползваме оптимално. Просто са донесли мимолетната радост от покупката и придобиването, и понеже тя е пристрастяваща - търсим следващата вещ, която да купим и складираме някъде. А насреща е огромна бизнес машина, готова не просто да ни осигури тази тръпка, но и да ни зариби, точно като дилър на дрога.
И едва когато дойде моментът с принудителното изхвърляне или преместване на трупаните вещи си даваме сметка, че вместо те да служат на нас, ние сме се превърнали в техни роби.
И че вместо сервиза от сватбата или родопското одеяло, ще завещаем на децата си планета от боклук и идеята, че в центъра на ежедневието е придобиването на пластмасови еднодневки.
