Септември започва с настръхнали от ужас родители, които като насън избират тетрадки и химикалки. Също със завърнали се по работните места служители, опитващи се да разтеглят някак си лицето в усмивка към колегите. А и с щедра доза носталгия по морето, почивката, излежаването на плажа и прочее.
Този кисел коктейл, при който все едно си смесил доматен сок с ябълков сайдер, кара някои хора да се опитват да замажат положението с уж весели цитати.
Весели, весели, колко да са весели...
Всъщност са откровени топ тъпотии като например:
- "От днес всички сме в деветия месец"
Какъв размах на изобретателността, какъв полет на непринудения хумор! Лаф, съчетал в себе си чудото на зачатието с чудото на въртенето на Земята около Слънцето!
В действителност всеки път, в който някой изцепи, че през септември "всички сме в деветия месец", сценаристите на "Комиците" отронват гореща солена сълза и си спомнят златните си времена в праймтайма.
Аксиомата сочи, че щом в "Комиците" нещо е смешно, значи на всички останали не би трябвало да им е.
Да, усеща се, че скоро ще трябва да сменим сандалите с боти и да газим в локви и мръсна градска кал, бленд гъсто "Депресо", но недодяланите шеги няма да отменят този факт.
- "Къде ще сме на Нова година?"
Има една определена порода ентусиасти, които живеят от ваканция за ваканция. Работата, хобитата, задачите и децата се случват на заден план, между планирането на трета лятна ваканция и второ есенно море в Гърция.
Те са като пренавити пружини, които обаче природата е дарила и с глас и реч.
Затова едва чакат да дойде 1 септември, за да почнат сондажите кой къде ще е на Нова година и да събират идеи за собственото джамборе. За съжаление повечето хора в същото време тепърва си припомнят къде беше кафе машината в офиса и няма как да съдействат активно.
Пък и им е кисело, че са на работа, банковата им сметка е отъняла като созополска дамга и не им се мисли за купони.
- "Време ли е да събудим пича от Green Day?"
Били Джо Армстронг тъжно моли да го събудим в края на септември в едноименната песен и незнайно защо зевзеци на родна почва са решили, че това е ужасно оригинален лаф за началото на деветия месец.
Когато всички сме в деветия месец, хъхъхъ...
Най-добре е да оставим меланхоличната песничка на мира, и без това шегите около нея бяха смешни последно през 2004 г., когато парчето излезе.
Тогава ни беше смешно и че госпожа Питагорова по математика има необръснат мустак, защото бяхме в 11 клас и морето беше до колене. Сега сме работещи хора и подобни опити за оригиналност би трябвало да предизвикват неловкост, а не смях.
