Откриващата церемония на Олимпийските игри определено предизвика вълна от реакции. Пищното 4-часово шоу, което френските домакини организираха за 300-те хиляди зрители на живо и милионите други по домовете, обаче не се хареса на всички.
Церемонията беше разделена на множество тематични части, пълни с музика, танци и арт изпълнения, като всичко беше пропито с дълбок символизъм, но някои елементи, включително драг модно ревю и силната репрезентация на ЛГБТ+ общността, накараха по-консервативните зрители да подскочат като ужилени.
Това, което последва в социалните мрежи, беше буря от възмущение, гневни реакции и обвинения в това, че съвременното общество загива под напора на разврата и обърканите ценности.
Множество коментатори категорично отписаха френските организатори и заклеймиха откриването на Игрите - вероятно най-голямото спортно събитие на планетата - като упадъчни.
Истината е, че шоуто наистина не беше за всеки и няма как да се очаква, че всички ще разберат и ще откликнат на посланията на организаторите.
Церемонията наистина беше пълна със символизъм - къде явен, къде по-дълбок, и не може да се очаква, че той ще бъде разбран универсално.
Също така обаче да зачеркваме цялото това представление и да го отписваме, защото нещо не е било по наш вкус в културен аспект, е... точно обратното на духа на Олимпийските игри.
Основното послание на организаторите тук беше ясно - Игрите са за всички. Независимо от държава, етнос, цвят на кожата, сексуалност и каквото и да е още, всеки трябва да се почувства включен.
И французите го направиха по най-френския възможен начин - пищно, грандиозно и дори грандомански. И в церемонията имаше както кичозни елементи, така и някои великолепни попадения.
Едва ли някой, който е гледал цялото това представление, може с чисто сърце да каже, че изпълнението на Селин Дион на края на церемонията - нейна първа поява, откакто тя обяви, че страда от страшна диагноза, не е било въздействащо.
Или самото запалване на огъня в огромен въздушен балон не е впечатляващо до степен, в която те оставя без думи.
Или онази изящна красота на механичния кон, който препускаше по водите на Сена. Или акробатите, премятащи се ловко на няколко метра в небето, без да падат въпреки безмилостния дъжд...
В тази церемония имаше много прекрасни неща и никой не може да опровергае това.
Аз, като голям фен на френската банда Gojira бях повече от доволен да ги видя как забиват в свой стил популярната песен "Ah, Ça Ira!" от времената на Революцията, застанали по прозорците на замъка Консиержери на брега на реката.
Имаше нещо великолепно епично в цялата комбинация от фасадата на този бивш затвор, пироефектите, визуалните ефекти, гръмките китари и хоровете, което ме спечели напълно.
Със сигурност на мнозина това не се е харесало по една или друга причина. Но не в това е смисълът.
Просто французите правят нещата така - гръмко. И това или ще ти хареса, или ще те възмути от петите до връхчетата на косата.
Техният начин обаче със сигурност не може да те остави безучастен и отегчен. Сякаш основният враг на организаторите в случая е бил сивотата, обичайното и скучното.
И този враг безмилостно беше победен.
Затова и тази церемония по откриването на Олимпийските игри ще се помни дълго.
