Русия е във война, но нейните основни противници не са във Вашингтон или Брюксел, а в Лондон и в Ню Йорк.
Рейтингът на президента Владимир Путин, който управлява страната вече 15 години, се крепи на постоянно увеличаване на доходите на руснаците чрез покачване на държавните заплати и пенсии. Тази политика, гарантираща на властимащите широка подкрепа сред населението, е изцяло зависима от приходите на държавата, над 50% от които са свързани с петрола и газа.
Така спекулантите на петролните пазари, които подложиха суровината на разпродажби през последните няколко месеца, нанесоха жесток удар срещу Русия. Сривът на цената на петрола сорт Брент, търгуван в Лондон, с 45% от юни насам, поставя под въпрос цялата фискална политика на Путин.
Руската държава не може да поддържа настоящите нива на публични разходи при цени на петрола около 60 долара за барел
Въпреки това Русия може да се справи с проблема без значителни сътресения. През 2008 г. поевтиняването на контрактите за доставка на нефт на международните пазари беше много по-рязко. Последвалата възходяща корекция на цените продължи до 2011 г. Т.е., в продължение на близо 2 години, руската икономика и държава беше принудена да оперира с евтин петрол. Тогава Путин се справи успешно с предизвикателството.
Сега Русия има по-голям проблем и това е падането на рублата
От началото на годината руската валута е загубила близо 80% от стойността си спрямо долара. В същото време нивата на инфлация в Русия остават под 10%.
От една страна това се дължи на руската статистика, която в случая оценява потребителските цени по твърде спорен начин, включвайки в кошницата си продукти с много ограничено търсене. От друга страна социалните разходи и голямото участие на държавата в икономиката, позволяват последствията от падането на рублата да бъдат ограничени. За тази цел допринася и ембаргото, което Русия наложи на множеството западни стоки с широко потребление като хранителни продукти.
Всичко това обаче не променя факта, че рублата е в свободно падане. Нито рязкото покачване на основния лихвен процент в Русия от 5.5% в началото на годината до 10.5% сега, нито десетките милиарди долари, изхарчени в подкрепа на руската валута, успяват да спрат нейния срив. Само в петък рублата поевтиня с 4.6%, достигайки рекордно дъно от 58.5053 USD/RUB.
Това е най-губещата валута в световен мащаб през тази година
А няма фундаментални причини за рязкото поевтиняване на руските пари. Лихвените нива в Русия растат и са много по-високи от тези в САЩ, където Федералният резерв засега запазва нулевите си ставки. Въпреки безспорното изтичане на капитали от руската икономика, платежният баланс на страната остава положителен. При това, санкциите на Запада имаха точно обратния на очаквания ефект. Все повече руски компании предпочитат да държат парите си в Русия.
Така Кремъл индексира отлив на капитали за 17-то поредно тримесечие през месеците от юли до септември, но в размер на едва 13 млрд. долара. За сравнение през първото и второто тримесечие на годината от Русия бяха изтеглени съответно 48.6 и 23.7 млрд. долара. Излишъкът в платежния баланс за трите месеца до септември е в размер на 11.4 млрд. долара.
През четвъртото тримесечие може да се стигне до дефицит заради спада на цените на петрола, който формира около 40% от руския износ, но въпреки това валутният резерв на Русия остава на нива над 400 млрд. долара и спокойно може да компенсира негативното развитие по текущата и капиталовата сметка.
Ако погледнем фундаментите, като валутен резерв, платежен баланс, лихвени нива, брутен вътрешен продукт, няма никакви основания за поевтиняването на рублата.
Русия е 8-мата по големина икономика в света с БВП над 2 трилиона долара, със сравнително добра структура, в която индустрията заема около 40%.
Въпреки това спадът на рублата през последните месеци е най-големият от 2008 г. насам, когато руската държава фалира по външния си дълг
Русия е във война, но нейните истински противници са валутните спекуланти. Те атакуват рублата при всяка появила се възможност, принуждавайки руската държава да затваря икономиката и пазара на страната, за да може да поддържа политическата стабилност.
Няма как да не си зададем въпроса доколко пазарите действат независимо в случая?
Липсата на икономически фундаменти за срива на рублата, който е двойно по-голям от този на цените на петрола, показва, че вероятно става въпрос за целенасочена атака.
Западът не успя да разклати позициите на Путин със санкциите срещу руски олигарси, банки и компании. Дори реално ги заздрави. А кризата в Украйна е все така далеч от окончателно решение.
Така в действие беше приведено най-силното оръжие на Вашингтон - американският долар.А срещу него Русия няма защита
Видно е, че дори пълният валутен резерв не може да спре спекулативната атака. И докато към момента няма фундаментални причини за разпродаване на рублата, то през следващата година такива вече със сигурност ще се появят.
От една страна падането на цените на петрола ще доведе до дефицит в руския платежен баланс. От друга, валутният резерв на Русия ще намалее, заради необходимостта от подкрепа за компаниите, които са обект на санкции и заради продължаващите операции на паричния пазар за ограничаване на срива на рублата. В същото време идва и моментът, в който Фед ще започне да повишава лихвите в САЩ. Така натискът върху рублата все повече ще се засилва.
При това този натиск е насочен директно към покупателната способност на обикновените руснаци. Колкото повече растат потребителските цени в Русия, толкова по-малка ще става подкрепата за Путин.
През последните 15 години руският президент успя до голяма степен да възстанови страната си от последствията от Перестройката. Русия се превърна във водеща регионална сила и важен играч на пазарите на нефт и газ в глобален мащаб. Руската икономика се стабилизира, а голяма част от новосъздаденото благосъстояние беше разпределена сред обикновените руснаци. Силата и алчността на олигарсите беше усмирена от тежката ръка на държавата.
Въпреки това Русия все още остава корумпирана, недемократична и под стабилната повърхност дремят множество политически и икономически противоречия. Без Путин страната твърде лесно може да попадне в хаос, подобен на този от 90-те години на миналия век.
Ето защо е добре Западът да си отговори на въпроса дали наистина иска да свали руския президент от власт. Защото сривът на рублата има потенциала да доведе до осъществяването на тази цел.
А на мястото на Путин няма да дойдат реформатори и демократи, а силните на деня олигарси, чиято борба за власт може да потопи Русия, цяла Източна Европа и Централна Азия в хаос.
От другата страна, време е Путин да осъзнае, че е безсилен пред спекулативната атака на валутните пазари и да потърси начини за компромис с Брюксел и Вашингтон, вместо да се опитва да преориентира за нереално кратко време цялата руска икономика от Европа към Азия.
Нито пренасочването на газопровода Южен поток към Турция, нито гигантските проекти за износ на газ и петрол към Китай и за доставки на втечнен газ за Индия, могат да спрат поевтиняването на рублата. А това в крайна сметка е най-голяма заплаха за властта на Путин в Русия.
