Гърция очаква юнският одит на бюджета й да покаже нужда от нов пакет с финасова помощ на стойност близо 60 млрд. евро, с които тя да покрие финансовите нужди до 2013 г., обяви висш гръцки държавник.
Политикът, информиран за преговорите между Гърция и Европейския съюз и Международния валутен фонд, каза, че въпросът за разширяването на настоящия пакет с помощи или уреждането на нови заеми ще бъде обсъден на редовната среща на финансовите министри на ЕС в началото на следващата седмица - 16-17 май.
Гърция търси отчаяно още пари, въпросът е при какви условия ще ги получи
Предвижда се Гърция да има нужда от около 27 млрд. евро нова помощ за догодина и допълнителни 32 млрд. евро за 2013 г. Гръцкото министерство на финансите отговори на искането за коментар с изявлението, че се вземат мерки да бъде намерено реалистично решение.
"Дебатът, който в момента е на дневен ред, е за намирането на оправдано решение - при това по такъв начин, че да не се отвори дупка в покриването на гръцките нужди от финансиране през 2012 г.," каза говорител на финансовото министерство на Гърция. "Все още обаче няма конкретна информация, свързана с размера и подробностите около пакета с помощи."
В ранния етап на преговорите в Люксембург в петък, висши представители на ЕС са обсъдили възможната структура на евентуалния нов пакет с помощи, но не е било постигнато споразумение. Окончателно решение няма да бъде взето преди излизането на резултатите на юнския одит дали страната е способна да покрива дълговете си, коментира гръцкият източник.
"Очакваме окончателните стъпки за помощта да бъдат направени след прегледа на дълговата стабилност на Гърция," твърди източникът. "Въпросът все пак ще бъде подробно обсъден следващата седмица на ЕКОФИН," обяви той, използвайки популярното съкращение за Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси.
Евентуални стъпки вече се договарят между финансовите министри в еврозоната
Сред обсъжданите варианти е разширяването на настоящия матуритет на Гърция и осигуряване на достъп до фонда на ЕС за правителствена финансова помощ - т.нар. Европейски фонд за финансова стабилност. Нов меморандум за разбирателство може да определи имоти и активи, държавна собственост, като допълнителна гаранция, каза гръцкият политик.
"Очаквам нов набор от мерки за Гърция, които ще имат стриктни времеви граници и гаранции, че всичко ще бъде прозрачно," пояснява той. По негови думи Германия ще има затруднения да убеди данъкоплатците си да дадат още пари за Гърция, след участието им в пакета от 110 млрд. евро от ЕС и МВФ само преди година.
Германското правителство предпочита удължаване на матуритета на боновете през 2012 и 2013 г., но може да обмисли комбинацията на тази стъпка с достъп до Европейския фонд за финансова стабилност.
"Въпросите вече бяха обсъдени на базово ниво в Люксембург, но не бяха взети никакви решения," твърди източникът. Възможността Гърция да обяви отказ от плащания по дълга си без допълнителна външна помощ е породила нова кризисна ситуация за европейските правителства, Еврокомисията и Европейската централна банка.
Срещата в Люксембург миналия петък е била с участието на финансовите министри на Германия, Франция, Италия, Испания и Гърция. Също така са присъствали президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише, еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен и председателят на съвета на министрите в еврозоната Жан-Клод Юнкер.
В неделя британският финансов министър Джордж Осбърн заяви, че страните от ЕС ще прекарат следващите няколко седмици в обсъждане на начини да осигурят допълнителна финансова помощ за Гърция.
"Мисля, че е неизбежно да разгледаме пакета от помощи за Гърция и да обсъдим какво могат да направят те, за да издържат през следващата година, но това може да включва допълнителна помощ - примерно от еврозоната," каза той в интервю за BBC.
Осбърн пояснява, че е ясно признат като проблем шансът Гърция да се окаже неспособна да си върне достъпа до капиталовите пазари догодина. Но по негово мнение има шанс Гърция да избегне обявяването на отказ от плащания.
Гръцкият дълг расте прогресивно, кредитният й рейтинг се срива
Гръцката дългова криза се възроди пак, след като Гърция не успя да покрие заявените лимити на дефицита си миналата година, което принуди правителството да наложи по-строги мерки за финансови икономии, и на свой ред хвърли икономиката й в още по-дълбока рецесия. Трайното свиване на икономиката би пресушило данъчните постъпления и би запратило Гърция в още по-дълбоко финансово блато.
Реакциите на рейтинговите агенции бяха незабавни и недвусмислени - Moody's предупредиха в понеделник за "многостепенно" понижение на рейтингите, ако в резултат на предстоящия преглед се стигне до заключението, че гръцкият дълг е неустойчив.
Агенцията в момента е определила рейтинг B1 на държавно гарантирания дълг на страната, което означава 20-процентен риск от отказ от плащания или преструктуриране на дълговете. Конкурентната рейтингова агенция Standard & Poor's пък в понеделник понижи отново рейтинга на Гърция с две нови степени до B и съответно до C - за дългосрочните и краткосрочните й дългове.
Рисковете от евентуално преструктуриране на гръцките задължения
Опасенията на политиците в еврозоната са, че с договарянето на нова финансова помощ за Гърция, вероятно боновете на останалите "проблемни" периферни икономики на еврозоната ще отслабват прогресивно; в някакъв смисъл това вече се случва с испанските държавни бонове.
Възможно е също на свой ред другите страни, получили финансова помощ от ЕС - Ирландия и Португалия, също да поискат нови споразумения за спешна финансова помощ. Преструктурирането на дълговете на Гърция може да стартира отново дълговата криза в цялата еврозона, която не би се отразила добре на глобалната икономика, вече разклатена от високите цени на петрола, инфлацията и стабилната висока безработица.
Лидерите на Европа обикновено избягват каквото и да е обсъждане на преструктуриране на дългове в еврозоната. Публично тази опция просто се изключва. Но премълчаването на проблема не означава, че той не съществува; сегашните стъпки към по-меки условия за нова помощ за Гърция са стъпка в правилната посока, но ЕС е практически в патова ситуация.
Ако се запази статуквото или се промени съществуващото споразумение, или Гърция ще остане "на системи" от ЕС, или просто ще бъде отложено неизбежното страдание. А преструктурирането може да задълбочи дълговата криза и в други части на еврозоната, поне в краткосрочен план.
Фактът е, че молитвите за чудеса няма да решат въпроса с европейската дългова криза. Решението може да бъде само изчерпателен пакет от реформи в цялата еврозона за по-голяма интеграция и растеж - и евентуално преструктуриране на дълговете на неплатежоспособните страни.
Но това е маловероятно да се случи, поне не и в настоящия политически климат в Европа. Политиците изглежда пак ще продължават да изтласкват гръцкия дългов проблем в бъдещето, с надеждата по вълшебен начин нещата да се оправят без тяхна намеса. Нищо чудно и догодина Европа да изпитва същото мъчително чуство на дежа вю.
