Възможно ли е да издържиш месец, без да харчиш пари? Ами ако този месец е и без това неприятелски настроеният към бюджета декември, когато традиционно се разменят подаръци, задължително се пътува, за да видиш членовете на семейството и приятелите - и все пак се налага да се храниш и обличаш, като във всеки друг месец?
Питър Маседо от Virginia Tech, който се подвизава и като блогър в Soxite.com, е почти приключил с експеримента си, който той нарича "Не харчи през декември".
Правилата, както той обяснява в блога Budgets Are Sexy, гласят, че ви е разрешено да си плащате сметките (наем, вноски за застраховки, сметки за кредитни карти до момента), но не можете да харчите каквито и да е очаквани приходи, нито да използвате карти за подаръци или пари в брой, с които сте разполагали, преди това едномесечно изпитание да започне.
И все пак как е оцелял той? Основно като се е хранил с това, което вече има в дома и градината си, и с много размени: правилата гласят, че няма проблем да бъдат приемани подаръци - храна в ресторант например - от други хора, особено ако преди това вие сте ги канили на вечеря или сте им помогнали в ежедневните им битови ангажименти. И ако той може да продаде нещо, което е получил при размяна, или което е получил като подарък, парите, получени по този начин, могат да бъдат похарчени.
Нормално е да ви е любопитно как човек се справя в подобни условия - така че ето как Маседо споделя изживяванията си от този месец по-долу.
...
Какво провокира тази идея? Харчехте ли прекалено много за определени неща и ако да, за какво?
Мислех си как хората се отказват от неща в продължение на 40 дни пости. Че ако се откажеш от нещо, което смяташ за порок, в крайна сметка ще изпитваш себеуважение и при края на постите ще си се променил сериозно. Но защо само по време на постите? Отказването от нещо е много по-трудно, когато го правиш сам, със сигурност. Какво би се случило, ако изгубите работата си и се налага да изкарате един месец без доходи? Много е вероятно това да не се случи в удобен за вас момент. Чудех се какво ли би било усещането.
Първият ми експеримент без харчене всъщност беше за 40 дни и беше някъде в края на август 2008 г. Миналата година избрах да бъде ноември, а тази реших да пробвам през декември. Имах планирана почивка за ноември, така че не исках да пестя от нея, доколкото почивките за мен са рядкост.
Другата причина е, че докато миналия ноември беше трудно, не беше чак толкова голямо усилие да го постигна. Но Коледа е момент за голямо харчене - и установих, че вместо да пестя от разходите за празниците, просто отложих покупките, докато не дойде декември. Така че не беше точно без харчене.
Ноември 2010 г. ми показа какво е типичният месец за мен. Тъй като единствената разлика спрямо миналата година е, че не допуснах коледните подаръци да бъдат взети в запас предварително, трябваше да разбера какво съм правил в месеца преди декември. Един плюс от това за мен е да установя доколко мога да си проследя харчовете, когато цифрите станат големи. В епохата на електронните разплащания аз рядко гледам банкови сметки или извлечения от кредитната карта.
За какви неща обикновено харчите, без които минавате в рамките на този месец?
Всъщност не поддържам точен бюджет. Добре се справям без него - и имам късмет, че не се нуждая от такъв. Обикновено ако имам нужда (или искам) нещо, го купувам. Дрехи, инструменти, материали за проекти, аксесоари за готвене, електроника и всичко от супермаркета са за мен общи покупки. Трудно е да се убеждаваш да не искаш нещо, когато чувстваш, че заслужаваш да имаш правото да го купиш за себе си.
Правилата ми реално позволяват минимално харчене, просто не можеш да харчиш очакваните приходи. Заради това не смятам, че има нещо, без което бих могъл напълно да мина, но храната е един от големите ми разходи. Ако погледна по кредитните ми карти за месец, категориите разходи там са малко.
Ресторантите са основните виновници за харчове. Едно от най-лошите неща е поръчките на пица онлайн. Винаги поръчвам повече, отколкото имам нужда, тъй като разходът е минимален, ако желаеш доставка. Отгоре на всичко плащам такса за доставка, такса за онлайн услуга (защото ме мързи да се обаждам по телефона) и бакшиш.
С какво се храните? Основно с неща, които сте натрупали като запаси?
Запаси не е правилната дума. Имам килер, който мога да се закълна, че води към Нарния. Има неща там, които са напълно ненужни (3 бутилки меласа?), така че мога да приема само, че Аслан ги е оставил за мен. Ако сте креативни, можете да направите някои доста добри неща със запасите. Способността да си готвите сами е решаващ фактор. А тази да можеш да готвиш сносно за други е дори още по-добра.
Едно от правилата, които си сложих, беше, че размените са позволени. Ако можеш да сготвиш обяд за някого с твоя собствена храна, можеш да приемеш от него той да ти сготви или да те изведе на вечеря.
На 2 декември направих чудесно азиатско ястие за трима души и в резултат на това трима души ми дължаха гощавка. Всички съставки си седяха в кухнята: замразено пиле, замразени скариди, мед, соев сос, царевично нишесте, чесън на прах, лук, пипер, едър червен пипер и ориз. Отплатата дойде под формата на няколко гироса, домашно направено тиквено калцоне и кутия храна бенто.
Също така разширих градината през лятото. Беше много работа и ми помагаха и други хора, но от нея имам консервиран доматен сос салца, конфитюри, желирани плодове, ябълков сок (много хора имат ябълки в града, но не искат плодовете да стоят в градините им), туршия и люти чушки.
Изсуших и тънки резенчета ябълка и семена и направих много тиквени пайове. Дори и да нямате собствена градина, пазарите за плодове и зеленчуци се срещат често - и можете да купите там чудесни продукти на разумна цена. Консервираните люти чушки ми бяха от голяма полза този месец. Пазя ябълковото масло за критични случаи.
Търсите нещо ужасно евтино и добро за ядене? Опитайте да направите китайски спагети рамен с горещ сос и излейте разбито яйце, докато ги разбърквате. Много е вкусно. Тестото за пица има 3 съставки, сосът струва само $1.50, а сиренето е евтино, ако използвате по-обикновено. Като добавим това към дългия ми списък с пайове, ето ви цял куп храна.
А доколкото е декември, как се справяте с подаръците? Някакви творчески изблици на гениалност, чрез които другите хора с ограничен бюджет да могат да последват вашия пример?
Знам, че това изисква особени умения, които може вие да нямате, но пък имате цяла година, за да научите нещо, или да ходите на курсове за готвене, за да се научите!
Ето част от нещата, които подарявах: 2 книги, храна, която съм готвил, консервирал или запазил: ябълково масло, ябълков сос, бананово желе с пипер, консервирани чушки, сос салца, сушени ябълки, печена тиква и тиквени семки, пайове с ябълки, тикви, егног, кафе, почти неизползван монитор за компютър, който още си беше в кашона, плюшено мече, което получих срещу дарение в Habitat for Humanity и неща за поставяне в чорапа над камината, които взех от магазини тип "За 1 долар".
Без какво според вас е най-лесно да се мине - което дори не ви липсва, но нормално отделяте пари за него?
Бензинът. Имам късмет, че къщата ми е в центъра на града, в колежанско градче. Избрах си тази къща именно поради тази причина, така че това не е изненадващо. До работа стигам с 15 минути ходене пеша. Ако някъде не мога да стигна пеша, автобусите (които са безплатни за персонала и студентите) ме откарват до нужното място.
Пътуването на автостоп е забавно - и повечето хора охотно приемат да те закарат. Особено ако в замяна им давам от моите консервирани чушки. За да стигна до вкъщи за празниците, получих талони за бензин в замяна на монтирането на мивка при приятел. Това беше чудесен начин да гарантирам, че ще имам парите, за да карам 5 часа колата.
Кои са най-трудните неща, от които да се въздържате? Кои са най-големите лични жертви, които правите?
Най-трудно би ми било да мина без храна. Определено консумирам много и качествена храна, но се налага непрекъснато да се боря с определени силни желания. Стоя настрана от готовите замразени храни, ограничавам покупките на маркови продукти. Това е психологическа игра, където да се поддадеш значи да се разочароваш от себе си. Записките в дневника ми от 14 декември го обобщават чудесно:
"Интересно изживяване е да бродиш из магазина. Има толкова много неща, които ми се искаха. Корнфлейкс, сок, бонбони, допълнителни съдове за печене на пайове (в случай, че ми потрябват). Но всеки път, когато поглеждах нещо, си мислех за намиращите се в джоба ми 46 долара. Трябваше да ги запазя максимално дълго. Това беше голяма психическа борба. Рефинансирах си ипотеката за къщата, така че можех да прескоча едно плащане, получих бонус от щата, а и служебно повишение, което ще влезе в сила след две заплати - и не мога да похарча нищо от това!"
"Декември е истинско предизвикателство, но знам, че след този месец ще се гордея, че съм го постигнал, и всичко, което ще си купя, ще ми донесе още повече удоволствие. Просто не спирам да си напомням, че наистина имам късмет. Не ми се НАЛАГА да правя това. Но има огромен брой хора, които нямат друг избор."
