В Гърция се случва малко чудо, на което светът сякаш не обръща достатъчно внимание.
След опустошителна десетилетна депресия и 3 тежки програми за съкращаване на държавните разходи, страната успя да надживее кризата, без да съсипе демократичните си институции. Обществото продължава да е единно. Бюджетът регистрира излишък. Политическият екстремизъм вляво и вдясно е в период на упадък.
Новото правителство на Кирякос Мицотакис от център-дясната "Нова демокрация" спечели изборите през юли с обещанието за замяна на стария компрометиран партиен елит с младо поколение от технократи, отворени към света и полезни за развитието на бизнеса.
Мицотакис даде ход на отдавна забавената приватизация, като се опитва да върне доверието на Европа, за да може фискалните ограничения най-после да се отпуснат, а страната да привлече крайно необходимите инвестиции.
Добрите новини за Гърция съвсем не бяха предопределени. Между 2010 и 2016 г. икономиката на страната се сви с 27%. В най-тежкия период безработицата надмина 27 на сто, като проблемът с липсата на работа засягаше над 50 процента от младите гърци.
Удар понесоха всички социални системи - от пенсионната, през здравната, до образователната. Гърция отмени контрола на банките едва на 1 септември след 4 години на ограничения при тегленето на пари в брой и прехвърлянето на средства зад граница.
От днешна гледна точка, споменът за опасната близост до Grexit изглежда смайващ факт. В разгара на кризата през юли 2015 г. тогавашният премиер Алексис Ципрас спечели референдум, който отхвърляше условията за новата спасителна програма на ЕС и МВФ. Атина бе на крачка от изключване от еврозоната по настояване на финансовия министър на Германия Волфганг Шойбле.
Гръцкият му колега Янис Варуфакис беше разработил тайни планове за паралелна валута, която да замени еврото, преди Ципрас да го отстрани от правителството си и да направи "салто", след което да приеме спасителната програма. Европейската комисия също е работила по План Б, който да ограничи щетите при евентуално излизане на Атина от общата валутна зона.
Голяма част от заслугите за (полу)чудото на Гърция се дължи на Ципрас и неговата партия, която се трансформира от крайноляво, антисистемно, популистко движение в по-умерена, социалдемократична сила. Управлението на Сириза задейства строгата финансова програма, която яростно отричаше.
Две са главните причини, поради които преходът към политическия реализъм на Алексис Ципрас заслужава уважение - първо, той успя да сложи край на 25-годишния спор със съседна Северна Македония; второ, успя да запази целостта на Гърция в пика на икономическите сътресения.
Но това, което наистина спаси страната от разпад, беше самото гръцко общество. Системата на силните семейни връзки и поколенческа приемственост се задейства като невидима спасителна мрежа при сблъсъка с икономическия шок. Внуците плащаха университетските си такси с пенсиите на бабите и дядовците си. С парите от една заплата се издържаха няколко души. Обществото се обедини, вместо да се разпадне на враждуващи помежду си единици.
Може би най-голямото постижение на Гърция беше начинът, по който политическата система и обществената материя издържаха на икономическия удар.
Не само че военните не организираха преврат както през 1967-1974 г., но държавата запази стабилна двупартийна система.
Подкрепата за крайнодясното движение "Златна зора", което използваше силови тактики срещу мигрантите, се стопи. Партията не успя да спечели мандати нито на европейските, нито на националните парламентарни избори.
Твърдото ляво ядро, което се отдели от Сириза, изгуби почти цялата си електорална сила. Янис Варуфакис влезе в парламента след вота през юли, но сякаш тежестта му в британските и американските медии е по-силна от тази в гръцката политика.
Прекалено рано е да се смята, че гръцката трансформация е приключила. Икономиката на страната расте твърде бавно, за да може житейският стандарт на всички да се възстанови. Бедността и безработицата все още са видимо разпространени. Близо 20 процента от гърците живеят в бедност, а други 14 процента са на прага й, според данни на статистиката на ЕС.
Половин милион, предимно млади и образовани гърци емигрираха по време на кризата в търсене на работа и по-добри възможности. Малцина от тях са се върнали в родината си въпреки добрите новини.
Банките все още са прекалено слаби, за да рискуват с кредитиране на нови бизнеси. Кредиторите от ЕС задължиха правителството да поддържа първичен бюджетен излишък преди лихвените плащания в размер на 3.5% от брутния вътрешен продукт. Това лишава Атина от инструменти за инвестиране и не дава особено възможности за намаляване на данъчното бреме.
Продължаващото изолиране на Гърция от програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации оставя властите без гаранциите, които дават сигурност на инвеститорите в други държави като Ирландия и Португалия.
Лостовете за форсиране на икономическото възстановяване до голяма степен се намират извън контрола на Атина - в Брюксел, Берлин, Франкфурт или Вашингтон. Това подхранва устойчивия гръцки наратив, че страната е жертва на зловредни външни сили.
Геополитическото напрежение между Турция и Запада може да се окаже причина за дестабилизиращ нов прираст на мигрантите, които влизат в Гърция по море. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган отново заплаши, че ще изпрати милиони бежанци в Европа, ако ЕС класифицира военната му операция в Северна Сирия като инвазия.
В момента ЕС може да даде поле за действие на Мицотакис, като намали изискванията към първичния бюджетен излишък под условие парите да бъдат вложени в публични инфраструктурни проекти. В замяна Гърция трябва да ускори приватизационната програма и да подобри капацитета си за усвояване на спящите еврофондове, запазени за страната.
В последния бюджетен период Атина успя да се възползва само от 25% от тези средства, като милиарди евро останаха непокътнати заради неспособността на страната да представи пълноценни проекти. Ако Мицотакис успее да разчупи бюрократичната блокада, ЕС следва да даде достъп на Гърция до тези пари.
Ако тези мерки се комбинират - с малко късмет от страна на международната обстановка - Гърция все пак може да изненада света с икономическо чудо.
