"Уволнен си!" може да бъдат най-сладките думи в наше време. Особено ако сте изпълнителен директор на публична компания.
Лео Апотекер например със сигурност не се е чувствал много добре, когато Hewlett-Packard го освободиха миналия септември, след като беше издържал по-малко от година на ръководния си пост. Ала унижението му със сигурност е било смекчено от 12-те милиона долара обезщетения, които получи той заради предсрочното прекратяване на договора му.
Дори и насред криза фирмите подслаждат уволненията на босове с доста милиони
Ала ново проуване, което излезе преди броени дни, показва, че $12-милионната компенсация не е нищо в епохата на великите изпълнителни директори. GMI - фирма за проучвания с добра репутация, която прави мониторинг на заплащането в някои компании, прави преглед на най-големите обезщетения при уволнение, които бившите изпълнителни директори получават от 2000 г. насам.
За да си спечели място в топ 20 класацията, един изпълнителен директор трябва да е получил златен парашут, който да надвишава 100 милиона долара.
Томас Фрестън например издържа само девет месеца като изпълнителен директор на Viacom, преди да бъде уволнен. Въпреки това, той си тръгва от компанията със $101 млн. под мишница.
Уилям Магуайър оцелява много повече време на поста си в UnitedHealth Group. Той служи на компанията цели 15 години, преди да бъде принуден да се оттегли през 2006 заради скандал с мениджърски акции.
Компанията принуди Магуайър да върне милиони долари под формата на акции на UnitedHealth, ала GMI откри, че въпреки всичко той си е тръгнал срещу компенсации от цели $286 млн.
Понякога самите шефове на фирмите избират да напуснат, за да получат компенсация
Петодишното управление на Ханк Маккинъл-младши като изпълнителен директор на Pfizer не е завършило със скандал, ала от GMI отбелязват, че акциите на компанията били паднали толкова много под ръководството на Маккинъл, че пазарната цена на компанията е достигнала 140 милиарда долара.
"Върни я нагоре, Ханк!" бил естественият призив на недоволните акционери на Pfizer. Вместо това, Маккинъл подава оставката си и отлита със златен парашут от $200 млн. Или може би и повече, в зависимост от това колко дълго ще живее (заради доживотното безплатно здравно обслужване, което получава от компанията): годишните му компенсации възлизат на 6.5 милиона долара.
На челно място в класацията на GMI е Джак Уелч с компенсация от $418 млн. Уелч също не е уволнен от позицията си на изпълнителен директор на General Electric; Той се пенсионира през 2001, след като остава 20 години начело на компанията.
Всъщност именно разводът на Уелч с GE през 2002 за първи път провокира любопитството около многомилионните златни парашути, които получават бившите изпълнителни директори на публичните компании - независимо дали са били уволнени, пенсионирани, или пък са изгубили работата си след сливане с друга компания.
По-голямата част от вниманието тогава бе насочено върху обезщетението, което GE изплатиха на бившия си изпълнителен директор: безплатно използване на апартамент в Манхатън с месечен наем 80 000 долара, собственост на компанията; безплатна употреба на фирмения самолет на компанията; охранителни услуги; безплатни билети за мачовете на "Ню Йорк Никс", "Ню Йорк Янкис", и "Бостън Ред Сокс", както и такси за членство в частни клубове.
Ала истинският скандал настъпи заради 9-те милиона долара под форма на добавки към пенсията, които General Electric плащат на Уелч всяка година - и акционерни дивиденти на стойност над $300 млн., с които компанията го е наградила.
Уелч остава тотален рекордьор на всички времена по "щедри подаръци за сбогом"
От цяло десетилетие насам никоя друга корпорация не е надвишила рекорда на General Electric, макар че много други компании са раздавали златни парашути, които по-скоро приличат на годишния бюджет на малко градче, отколкото на подарък за довиждане за оттеглящ се изпълнителен директор.
Дванайсетте години на Лий Реймънд като изпълнителен директор на ExxonMobil бяха впечатляващи. Печалбите на компанията се умножиха от 5 на 25 милиарда долара годишно в рамките на неговото ръководство. Ала наистина ли той е заслужавал компенсация от 321 милиона долара, когато се оттегля през 2005?
Няколко години по-късно, Едуърд Уитикър, бившият изпълнителен директор на AT&T (който ръководи компанията от 17 години, ако включваме 15-те години, в които е бил директор на SBC Communications, преди сливането й с AT&T) получава компенсация от 230 милиона долара, включително такси за частни клубове, използване на служебния самолет и домашна охрана.
Малко златни парашути обаче са причинявали такива скандали, за каквито стана повод сумата, изплатена на Станли О'Нийл, бившият изпълнителен директор на Merrill Lynch. Петгодишният пост на О'Нийл приключи рязко през 2007, когато стана ясно, че Merril ще се наложи да отпишат милиарди долари от печалбата си заради просрочени рискови ипотечни кредити.
Банката оцеля през Голямата депресия, но не и след кризата с ипотечните кредити. През септември 2008 тя се запъти към банкрута - и опасявайки се, че ще бъде следващата повалена голяма инвестиционна банка, се отказа от своята независимост и се съгласи да бъде изкупена от Bank of America.
Каква е наградата на О'Нийл за недобре свършената му работа? Златен парашут на стойност от 162 милиона долара...
