Холандските власти не обичат някой да нарича държавата им данъчно убежище.
През 2009-а администрацията на американския президент Барак Обама направи точно това, като посочи Нидерландия за една от държавите, където много водещи американски компании са създали свои дъщерни фирми, за да избягнат плащането на данъци в САЩ. В брифинг за пресата, Белият дом също така отбеляза, че заедно с Бермудите и Ирландия, Нидерландия е отчела близо една трета от всички печалби в чужбина през 2003 г. от американски корпорации.
Тези твърдения провокираха гняв в Нидерландия и протести от холандския посланик във Вашингтон. "Не сме доволни", коментира Ян Кеес де Ягер, финансов министър на Холандия. "Очаквам да има изясняване на ситуацията и да не попадаме повече в такива списъци за в бъдеще, между Бермудите и Ирландия."
В крайна сметка, холандската реакция беше демонстрация на тезата, че всички знаят, че тези места — и други, като Каймановите острови и Швейцария — са данъчни убежища, и да се слага Нидерландия наравно с тях е едва ли не дълбоко оскърбление.
Скоро след това, де Ягер заяви, че американците са се съгласили да спрат да описват Нидерландия с такива определения. Това изглежда е било оправдано от желание да се угоди на засегнат съюзник на САЩ.
Истината обаче е, че Нидерландия категорично принадлежеше към списъците с големи данъчни убежища — и сега все още принадлежи към тях.
През 2017 г. преките чуждестранни инвестиции в Нидерландия са се равнявали на 5,2 трилиона долара, но огромното мнозинство от тези пари не са били инвестирани изобщо: само 836 млрд. долара реално са влезли в холандската икономика. Останалите 4.3 трлн. долара са попаднали в привидни фирми или дъщерни дружества, създадени, за да се избягва плащането на данъци другаде.
Както показват подобни статистики, това не е дело на малцина сенчести играчи, които да крият незаконните си приходи: някои от най-големите играчи в глобалната икономика участват в тази игра. Google и IBM са сред многото американски компании, които са започнали дейност в Нидерландия, за да намалят данъчните си ставки в родината си. Повечето хора считат Fiat Chrysler за италианско-американска мултинационална компания; формално обаче тя е холандска компания, след като от данъчни съображения през 2014 г. решава да разположи официалното си седалище в Амстердам.
През 2016-а Нидерландия — с население от почти 17 млн. души — е отчела 16% от всички чуждестранни печалби на американски компании. Това не е защото американските фирми просто продават изключително големи количества стоки и услуги на холандците. Всъщност се дължи на факта, че Нидерландия позволява на тези компании да "паркират" парите, които правят другаде, в холандски дъщерни или привидни компании, или да пренасят тези печалби през дружества, регистрирани само с номер на пощенска кутия в Нидерландия, от които те да бъдат препратени към други данъчни убежища.
През 2017 г. например Google са взели 22,7 млрд. долара печалби, които са спечелили извън САЩ, и през Нидерландия са ги прехвърлили на Бермудите, където парите изобщо не се облагат с данъци.
Холандското правителство винаги е твърдяло, че не е предвиждано нещата да работят по този начин. Всички тези привидни компании и всичките тези пари, твърдят властите, са само случаен косвен резултат от иновативните данъчни политики, които просто целят да осигурят на холандските компании по-добър старт в свръх-конкурентната глобална икономика.
Въпреки тези протести, истината е, че от десетилетия Нидерландия умишлено се е утвърждавала като данъчно убежище за сметка на европейските си съседи, САЩ и развиващите се държави. И поне доскоро холандците правеха така, че да им се разминава.
Но в последните няколко години, все повече журналисти и учени започнаха да предупреждават и говорят публично за това. Междувременно Европейският съюз и ОИСР започнаха да оказват натиск върху Нидерландия да излезе на чисто. Холандската общественост също все повече се дразни от ситуацията. Правителството реагира с обещания за реформи и предприе някои предварителни стъпки. Но предложените промени са основно фасада за пред критиците: холандското правителство очевидно се надява всички да изгубят интерес, след като то направи някои относително безболезнени отстъпки.
Така че ако искат да видят затварянето завинаги на холандското данъчно убежище, ЕС, ОИСР и следящите развитието на ситуацията в пресата и неправителствените организации очевидно ще трябва да продължат да оказват натиск.
Холандското предимство
Нидерландия е малка държава, която от векове се е стремила да се окаже в по-висока категория от реалната си позиция в глобалната икономика – първо като мореплавателна колониална сила, а после като основен център на европейските финанси и търговия. Един от елементите на нейния успех е бил изграждането на специфични данъчни закони с цел подобряване на собствената си конкурентна позиция в чужбина.
Още през 1893-а Нидерландия е положила основите за възхода си като данъчно убежище с правило, наречено "освобождаване заради участие". То гарантира, че печалбите, прехвърлени от дъщерна компания към фирмата-майка няма да бъдат облагани двукратно. В крайна сметка това правило би послужило за защита на холандските компании, правещи бизнес в чужбина, чийто доход зад граница е обект на данъчно облагане в други държави.
През 60-те и 70-те години на миналия век тази идея е била утвърдена в холандската външна политика, когато Нидерландия е започнала да договаря данъчни споразумения с други държави, които биха осигурили преимущество на големи холандски фирми като Shell, KLM, Unilever и Philips. Подобни споразумения позволяват на холандските компании и инвеститори да насочват печалби в чужбина обратно в Холандия, като избягват допълнително трансгранично облагане. В замяна държавата, където е била постигната печалбата, се надява да насърчи допълнителни преки чуждестранни инвестиции.
Нидерландия е започнала с шепа подобни договори, но сега има около 100 такива — доста повече от средния брой за европейските държави (80) и по-близо до този на много по-големи европейски държави като Франция (107).
Един такъв договор е бил особено проблемен: този между Нидерландия и САЩ.
Според неговите условия, базираните в САЩ мултинационални фирми са създавали холандски компании, наречени командитни дружества, които американското правителство счита формално за облагаеми в Нидерландия и поради това те не са данъчно облагаеми в САЩ —въпреки че на практика компаниите реално не се облагат от нидерландските власти. В резултат на това печалбите на такива компании остават необложени с данъци и в двете държави.
Доклад, публикуван по-рано тази година от Oxfam, изчислява, че само през 2016 г. тази "вратичка" е позволила на базирани в САЩ мултинационални компании като Google, Pfizer, Nike и Uber да избегнат плащане на данъци върху общо над 100 млрд. долара печалби в чужбина.
Като действа като данъчно убежище, Нидерландия позволява на корпорациите да лишават други правителства от средства, от които те се нуждаят за базови услуги за населението: инфраструктура, здравеопазване, образование и т.н.
Това вреди на правителствата и обикновените хора навсякъде, но ефектът от това е вероятно най-вреден в развиващите се държави, където нуждите от подобни услуги са най-отчаяни, и данъчното облагане и без това е малко.
За пример може да се вземе британско-австралийската минна фирма Rio Tinto. Както стана известно от доклад от 2018 г., публикуван от базирани в Нидерландия Център за проучвания на мултинационалните корпорации (SOMO) и OT Watch, монголска група, бореща се за правата на човека и кологични каузи, Rio Tinto в последните години са използвали Нидерландия и Люксембург като данъчни убежища, за да намалят данъците, които би трябвало да платят върху печалби от минна дейност в Монголия. По този начин компанията е успяла да намали данъците си с 230 млн. долара — сума, която хипотетично би позволила на монголското правителство практически да удвои разходите си за образование или здравеопазване.
Затваряне на вратичките
Решаваща част от историята на превръщането на Нидерландия в данъчно убежище е фактът, че това се случва с широката подкрепа на участници от целия политически спектър. Холандските правителства от всякакви партии са практикували това, и поне доскоро не е имало особена съпротива от граждански институции като пресата или академичните среди.
Междувременно широка гама от специални интереси са спомогнали за изграждането на холандското убежище и защитаването му от критики отвън. Всеки път, в който критиките към холандските данъчни политики се натрупат, защитниците имат надежден отговор: ако Нидерландия промени законите си, тя ще изгуби уникалната си позиция като малка държава, способна да се конкурира в световната икономика, което би довело до намаляване на икономическото и политическото й влияние. На практика плюсовете от статута на данъчно убежище се усещат от малък дял от холандското общество: около 10 000 счетоводители, юристи и консултанти, които директно или индиректно са заети в бранша на укриване на данъци.
Цялостната холандска икономика извлича много малка полза от това: в крайна сметка, огромното мнозинство от "инвестициите", които Нидерландия получава заради данъчните си политики, бързо напускат страната към други данъчни убежища.
Изследване от холандската централна банка през 2018-а демонстрира колко нищожни са позитивите: общо компаниите, регистрирани само с номер на пощенска кутия, харчат годишно за заплати и премии за програми за социално подпомагане, инициирани от правителството, около 1.1 млрд. долара — малка сума, когато се съпостави с годишния БВП на Нидерландия, който е над 820 милиарда.
Въпреки че бизнесът с избягване на данъци има неоправдано голямо влияние в Нидерландия, той не е толкова привлекателен за останалите държави в Европа, и ЕС и ОИСР водят дълга, макар и не особено ефективна борба да накарат холандците да променят политиките си.
През 1999 г. ЕС публикува доклад, идентифициращ Нидерландия като държавата в ЕС с най-вреден данъчен режим. Холандският финансов министър по това време — Утер Бос, отхвърли констатациите на доклада като мотивирани от "чиста завист" и в продължение на повече от десетилетие Нидерландия успяваше да избягва някакви реални мерки срещу укриването на данъци. През 2013 г. обаче ОИСР възобнови отдавна нефокусираното си внимание върху избягването на данъци, и в следващите години и ЕС се зае с този въпрос, като одобри две важни директиви за справяне с проблема.
Накрая, по-рано тази година, Европейският парламент направи това, което никоя друга институция на ЕС не се беше осмелила да направи преди, и официално обяви Нидерландия за данъчно убежище. Този ход спечели подкрепата на голям брой холандски членове в Европейския парламент, позиция, възприемана от някои политици в самата Нидерландия като почти държавна измяна.
След това решение на европарламента, холандското правителство не можеше повече да продължава да си затваря очите като преди. В последните месеци то започна да реформира данъчните си закони.
Като начало, вратичката в договора за данъчно облагане между САЩ и Холандия предстои да бъде затворена догодина. Холандското правителство внесе предложение за въвеждане на задържане на данъци върху лихви и роялти, които се пренасочват към други данъчни убежища. Това обаче ще сложи край на много ограничен дял от транзакциите, като запазва непокътната ролята на Нидерландия като канал за такива пари.
Ако властите в страната наистина искат промяна, ще трябва да предприемат още по-драстични стъпки. Но поне за пръв път от десетилетия изглежда възможно Нидерландия да излезе „на чисто".
