Малки породи кученца като померан и пинчер имат учудващо силен и настойчив лай. Японският шин обаче е аристократично тих и по това се различава сериозно от останалите дребни кучета.
Бишон фризе може да лае, но го прави изключително рядко. Всъщност, ако това очарователно куче лае, значи нещо със здравето му се случва или наоколо става нещо изключително обезпокоително.
Заради деформацията на челюстта, която се е получила при селекцията на мопса, той не може да лае в класическия смисъл на думата. Мопсът издава по-скоро хриптящи и ръмжащи звуци и то рядко, най-често отново при безпокойство.
Породата може да лае, само че има стопани, които за целия си живот не чуват своите четириноги нито веднъж да излаят. Тези шпаньоли са възпитани и кротки и запазват тишина даже и при силен стрес.
Италианският грейхаунд надава глас, само ако е застрашен или е в група с други представители на породата. Когато е спокоен и е сред хора обаче, той е тих и почти можем да забравим, че е наоколо.
