Нежните гиганти са все по-популярна порода и има защо. Освен впечатляващия им външен вид, тези огромни котки имат и доста лек характер. Те са игриви, любвеобилни и спокойни.
Известни са с това, че държат да са постоянно около стопаните си и ги следват навсякъде в дома. Могат да бъдат дресирани и да изпълняват команди, търпят и гушкане и мачкане. Освен това не мразят водата.
Името им – парцалена кукла – идва от това, че са изключително спокойни – до степен да са отпуснати, дори и когато бъдат взети на ръце и вдигнати.
Търсят вниманието на стопаните си и ги следват из дома. Могат да бъдат научени да носят предмети, подобно на кучета.
Вероятно най-очевидната характеристика на тези котки, които идват от британския остров Ман, е липсата на опашка.
Поведението им обаче доста напомня това на кучета – те са склонни да се научат да идват при стопаните си, когато ги повикат или им свирнат. За тях е типично да скачат или да се катерят върху препятствия и дори да заравят или крият различни предмети.
Тази порода има нужда от повече внимание от страна на стопаните, отколкото обичайните котки. Тя толкова се привързва към хората, че може да започне да проявява признаци на стрес и депресия, ако остава прекалено често сама.
Това е и една от малкото породи, която е склонна да се научи да ходи на каишка и да не страни от вода. Може да бъде дресирана на „донеси“.
Подобно на абисинката, тя също се привързва силно към стопаните си. Тъй като е интелигентна и държи да е около хората си, тя също може да се научи да се разхожда на каишка.
Тези котки са енергични, доста „разговорливи“ и вокални, което също ги доближава до кучешкото поведение.
Тези красиви животни обичат водата и дори да плуват. Те са игриви, а на моменти – пакостливи, и са идеални за семейство с деца.
Породата е умна, социална, отдадена на стопаните си и обича да участва във всяка активност в дома си.
Не само не изглеждат като котки заради липсата на козина – сфинкс имат и доста екстровертен характер, социални са и следват стопаните си навсякъде в къщата.
Всъщност тези котки не са напълно плешиви – покрити са с фин пух, подобен на велур. Той обаче не ги пази като истинска козина – затова и обожават да се сгушат под одеялото на стопаните си или в скута им.
