Те са с дълъг, лъскав косъм, като отличителни са гривата от козина около врата, дългата опашка и ушите с пухчета на края. Това са елегантни и самоуверени животни, игриви и независими.
Турската ангорска котка е дошла в Европа от земите на сегашна Източна Турция още през XVI век. За да не се смесват турските и персийските котки, в началото на миналия век турското правителство основава програма за развъждане на ангорските котки с цел да се запази чистотата на породата.
Тази котка се приспособява лесно към дома и собственика си, макар че има характер. Нуждае се от грижи за козината и сравнително често разресване.
Тя е с характерна сребристо-сива окраска със син оттенък. Козината ѝ е двойна, с къс косъм, плътна и изключително мека и ѝ придава вид на плюшена играчка. Другото характерно са зелените ѝ очи. Тялото е грациозно, мускулесто, с издължени крайници, а походката е сякаш котката ходи на пръсти.
Произхожда от Северна Русия и се смята, че е пренесена в Европа от Архангелск.
Руската синя котка е интелигентна и игрива, но леко резервирана, особено с непознати. Характерно е, че са тиха порода.
Фаворит на доста хора, които харесват дългокосмести котки с миловидно изражение. Нещо повече – тази котка е от Персия и когато за пръв път се появява на Запад, няма типичните си днес сплесната муцуна и малки уши – те се появяват по-късно в резултат на селектиране. На това се дължат и по-набитото тяло и по-къси крайници.
Козината на персийката е феерична до степен, че животното трудно може да я поддържа само и се налага да ходи на фризьор периодично. Трябва да се сресва всеки ден, иначе се сплъстява.
Тези котки са тихи, кротки и гальовни. Не държат да играят по цял ден, но се привързват съм стопаните си.
Името ѝ идва от древен Сиам – днешен Тайланд, където са били кралски котки, които са пазели двореца на владетеля. И до днес нравът им е подобен – сиамките са шумни, обичат да са център на внимание и в компания, не понасят да стоят сами и имат нужда от забавления и стимули. Те са активни и игриви.
Характерната им окраска е сатенена, а задължителни са тъмните участъци по главата, лапите и опашката. Главата е с триъгълна форма, ушите са големи, а лапите – малки. Козината е къса и фина. Типични за породата са сините очи.
Най-голямата от всички породи котки. Тя е сравнително нова – селектирана е в средата на миналия век в щата Мейн, Америка, при кръстосване на азиатски котки с дълга козина с местни с къс косъм.
Резултатът са мощни животни, които могат да стигнат до 9 килограма, с полудълга, плътна козина с два слоя за изолация. Тя е по-дълга по тялото, корема и опашката, лапите също са мъхнати. Окраската е разнообразна – до 30 възможни цвята.
Мейн кун е селектирана да оцелява в зимите на Мейн и изглежда точно така. Но въпреки леко страховития си външен вид е чудесен домашен любимец, игрив и обичлив, стига да има достатъчно възможност и пространство за игри, по възможност дори извън дома. Освен това се справя доста добре сама с поддържането на козината си и не се налага да бъде сресвана постоянно.
Името ѝ идва от Абисиния – днешна Етиопия, и говори за древния ѝ произход. Физиката ѝ прилича на тази на африканската дива котка, която е предшественикът на домашните котки. Козината ѝ е къса, гъста, а характерно е оцветяването с цветни ивици на всеки косъм, което дава тъмни отсенки. Тялото е гъвкаво, с дълги и тънки крака и сякаш копира котките от рисунките и скулптурите от Древен Египет.
И тази котка не е от най-кротките – обича да се катери и би се радвала за излиза в двор. Смятат се обаче за уравновесени и тихи.
Големи, красиви, мускулести и доста мудни. Смята се, че са кръстоска между персийска и бирманска котка. Имат светла окраска с по-тъмни участъци около главата и краката и дълъг косъм. Очите са сини.
Това е котка за гушкане, мъркане и мачкане. Тя е спокойна, тиха и предпочита да лежи върху стопанина си – или някъде другаде, вместо да играе и скача по цял ден. Оттам идва и името – „парцалена кукла“ – тя е в състояние да се отпусне и стои спокойно навсякъде.
