Парламентът прие окончателно промените в Изборния кодекс

14 часа депутатите гласуваха на второ четене промените в Изборния кодекс. Гласуването предизвика вазнобой в управляващата коалиция заради преференциите, чийто праг беше увеличен многократно и по този начин прилагането им на практика става безсмислено.

С 99 гласа "За", 58 "против" и без въздържали се промените, предложени от ДПС между двете четения бяха приети, съобщава агенция "Фокус".

С новите разпоредби на практика се отменя действащото в момента правило в Изборния кодекс, според което прагът за преференциите е не по-малък от 7% от гласовете за кандидатската листа. След промените преференциите ще са валидни, само ако даден кандидат е получил действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота - тоест ако сам не си е подсигурил достатъчно гласове за цел мандат.

Идентична е ситуацията и при избори за европарламент и за местен вот. Така според новите правила вече няма да са достатъчни 2000-3000 гласа за пренареждане на партийната листа, защото изискването ще е да се съберат между 11 хиляди за парламентарните и 150 хиляди бюлетини за евроизборите.

От ВМРО призоваха президента Румен Радев да наложи вето на тази промяна. Призивът направи народният представител от ВМРО Александър Сиди от парламентарна трибуна в отрицателен вот след приемане на увеличаването на прага на преференцията.

Предложението на БСП за промяна на състава на ЦИК беше отхвърлено. На евроизборите ще се явим с досегашния състав на Централната избирателна комисия, независимо, че мандатът на комисията изтича през март. Мотивите на ГЕРБ са, че толкова скоро преди самите избори за европарламент промяна в състава на ЦИК ще предизвика хаос.

Друг спорен момент в гласуването беше въвеждането на машинния вот. В изборния закон беше разписан план за пълното въвеждане на машинното гласуване.

На изборите за членове на Европейския парламент през май тази година машинно гласуване ще се произвежда в най-малко 3000 избирателни секции. При местните избори през есента машинното гласуване ще се произвежда в най-малко 6000 избирателни секции.

Гласуването на всички избори след това ще бъде само машинно и няма да се допуска гласуване на хартиени бюлетини, освен в секциите в чужбина, секциите на кораби, в затвори и др.

От БСП настояваха за цялостно въвеждане на машинния вот възможно най-скоро, докато от ГЕРБ се обявиха за поетапното вкарване на машините в избирателните секции.

Депутатите решиха до 31 март 2020 г. ЦИК да приеме пътна карта за експерименталното дистанционно електронно гласуване и да определи реда за произвеждането му.

Една от приетите промени предвижда промяна в номерата на партиите и коалициите в интегралната бюлетина и в номерата на преференциите. Целта на промените е да бъде премахната възможността за т.нар. грешка "15/15", при която избиратели повтарят в преференциите номера, под който е наредена самата партия, за която гласуват.

Промените, предложени от депутатите от ГЕРБ, предвиждат номерата на политическите формации да бъдат от 1 до 100, а на кандидатите за депутати, евродепутати и общински съветници - от 101 нагоре.

От "БСП за България" настояваха нещата да останат в сегашния си вид, при който номерата и на партиите, и на кандидатите за преференциален вот започват от 1.

От Обединените патриоти настояваха още на първо четене да отпадне номерирането на формациите в бюлетините, но не получиха подкрепа от ГЕРБ за това.

По-рано днес отпадна предложението на ГЕРБ да бъде позволено огласяването на резултати от социологическо изследване в изборния ден. Така ще продължи сегашната постановка в закона да има ембарго върху огласяването на каквито и да е резултати от изборите преди края на изборния ден.

Беше отхвърлена и идеята на ДПС да се премахне уседналостта.

Новините

Най-четените