По принцип "Кошмари в кухнята" предизвиква по-малко шум, отколкото би трябвало.
Не и с последните си два епизода. В има-няма три ефирни часа видяхме всичко, което НЕ е наред с ресторантьорския бранш в България и не е чудно, че двата епизода все още се нищят до минутата из интернет.
Шеф Манчев влезе със своите знания, със солидна инвестиция в чужда кухня и с опит да откъсне две заблудени души от печените джолани и овчарската салата, която, както знаем, не е овчарска.
Насреща си той срещна наглост, алчност и безпардонност, която рядко стига до праймтайма под такава болезнено откровена форма.
"Моето място не е в кухнята, моето място е вкъщи да си почивам", злостно изсъска главната героиня Стела и с това обобщи целия си манталитет. Манталитет, който далеч не се ограничава до Плевен, до злощастния ресторант "Сторгозия" и до Стела и безгласния ѝ партньор в живота и бизнеса.
Немалко ресторантьори битуват с идеята, че тяхното заведение е като кокошка, която ще започне да снася златни яйца без почти никакви усилия, вложения и активно участие.
Впоследствие те се сблъскват челно с действителността, в която клиентът безпогрешно надушва безхаберието. Непукизмът в един ресторант невинаги е очебиен, само че се чете веднага след сядането - в интериора, в менюто, пълно с клишета и полуфабрикати, в уморените физиономии на персонала.
Оттам се изменя и цялата ресторантьорска сцена в България, която вече години наред вместо да се разнообразява, затъва в скука.
Очевидно обаче на българския клиент започва да му писва и това си личи по атаката, на която ресторант "Сторгозия" е подложен в социалните мрежи.
За първи път след "Кошмари в кухнята" заведението-участник е "бомбардирано" с негативни коментари и унищожителна критика. Наглостта на собствениците е стъписала дори и хора, които по принцип не гледат риалитито и не се интересуват от подвизите на шеф Манчев из родните ресторанти.
Самият ресторант "Сторгозия", както се вижда от Facebook страницата му, е заминал там, накъдето го е повело поведението на Стела - на дъното, шумно озвучено с долнопробна чалга.
Оттук нататък ресторантът трябва да служи като урок за всеки собственик, че ако смята да е само зрител, който наобикаля да прибере оборота, нищо добро не го чака. Това не важи само за Плевен, а за цяла България, защото из нея има доволно много хора като Стела, някак си сдобили се със собствено заведение.
Те са диагноза на целия бранш, който продължава да се възприема като пасивен доход, а не като занаят, изискващ сизифови усилия.
Само че хората се учат да не подминават вече с лека ръка бизнесмените, решили да си правят експерименти с портфейла и стомаха им.
Още няколко подобни епизода на "Кошмари в кухнята" и като нищо ще видим осезаема промяна по заведенията и по манталитета на собствениците им. Дълго време българският клиент преглъщаше - буквално и преносно.
Преглъщаше посредствена храна, високи цени и компромисно отношение.
Това очевидно започва да се променя, защото телевизията има чудодейното свойство да действа като увеличителна лупа на недъзите. И когато ги изобличи, нечулите и невиделите стават все по-малко. Нали така, Стела?
