1868-ма година е. Застанал съм в сянката на катедралата Сейнт Пол. Жена на име Блъди Нора тъкмо ме е предизвикала да участвам в битка с бандити. Това предизвикателство от страна на моя опонент представлява кулминацията на действията ми в ролята на близнаците-убийци Ийви и Джейкъб Фрай в една от страничните мисии на новоизлязлата, последна версия на "Assassin's Creed".
Малко по-рано в Assassin's Creed Syndicate аз освободих няколко деца от мръсна фабрика, където бяха затворени да вършат робски труд, като прерязах гърлото на стражата (и с риск да звуча като че ли са ме пуснали за един ден от психиатричната клиника - нека подчертая, че това убийство ми достави удоволствие!)
Улових малко "глави", обиколих целия Лондон, катерейки се по фасадите и покривите, подобно на Спайдърмен от Викториансата епоха. А сега трябва да се изправя срещу жена на име Нора.
И така: ето ме.
Пред мен Нора е блокирала улицата с нейната банда. Около мен са хората от моята група - подвикват и размахват оръжия. Хвърлям бомба и зашеметявам десет Мерзавци (Blighters), защото такива са живописните имена в тази игра. Сега те са ме заобиколили, но скоро техните червени палта ще бъдат напоени със собствената им кръв.
Бързичко нарязвам двама наоколо като вадя скрития си нож.
Когато останалите идват, парирам техните удари с прекрасната си защитна техника, докато се въртя в кръг.
Понякога те вдигат ръце и блокират на свой ред моите атаки, но аз разбивам защитата им с глава, подобно на футболен хулиган.
След като Нора е отстранена по най-брутален начин, заедно с моята сестра-близначка скачаме върху покрива на един файтон и потегляме.
С аплодисменти и поздравления, аз съм превзел Ситито на Лондон.
Последното произведение на Ubisoft от серията видеоигри за историческия персонаж-убиец Assassin's Creed определено е най-доброто, правено досега.
Новият Syndicate вече събра противоположни критични мнения. Според някои, играта няма харизмата, която пиратската част Black Flag от 2013-а притежаваше, но аз смятам, че различните геймплейни механики на Syndicate са с класи над миналогодишното Unity, което, без да искам да звуча грубо - си беше пълен провал.
Сега можеш да управляваш файтона си по доста бърз и реалистичен начин и да се врязваш в крякащите тълпи.
През по-голямата част от играта си в ролята на един от двата главни персонажа: Джейкъб и Ийви Фрай - близнаци наемни убийци, които пристигат в Лондон чрез задигнат влак. По-късно те ще използват влака, за да крият в него нарастващата си банда.
Злите тамплиерите (The Templars) държат Лондон в желязната си хватка. Кроуфърд Старик, типичен селяк - от добре познатите персонажи на Ubisoft, контролира града.
В 8 нива, които продължават горе-долу 15 часа, геймърът убива различни персонажи, докато се добере до лидера.
По същото време, в странични мисии, двамата Фрай превземат криминалния свят на Лондон и прочистват различните райони, контролирани от Мерзавците, докато се опитват да съберат армия, с която да освободят града.
Сюжетът особено силно акцентира върху политици и реални личности, действително съществували през Викторианската епоха. Играчите ескортират съпругата на министър-председателя Бенджамин Дизраели или гонят духа на Чарлз Дикенс.
Английската медицинска сестра Флорънс Найтингейл ви предлага помощта си, а Александър Греъм Бел ви осигурява запаси...
Докато основните мисии изискват извършването на хитроумни убийства - повечето изпълнявани от Джейкъб (докато играта с Ийви е по-скоро забавна) - страничните активности в някаква степен разсейват от крайната цел.
Това не означава, че основният сценарий е глупав - напротив. Той ви дава възможност да напредвате чрез различни начини на игра, което всъщност е най-силната част на Syndicate.
Близнаците са арогантни, на игра се бият, закачат се и се препират точно толкова, колкото и аз с моя брат някога - тоест, почти през цялото време. Но двата образа работят по различен начин, като Джейкъб е по-силният и е кавгаджия, докато Ийви е по-гъвкава, склонна на по-бързи атаки и внезапно може да остави трима мъже мъртви с едно движение.
Завършвайки мисиите си, и двамата печелят точки oпит, който използват заедно с придобитите предмети и ресурси, за да ъпгрейдват силите си, да отключват нови оръжия и да дават нови умения на постоянно растящата си банда.
Мястото на действието - Лондон - досега не е бил толкова сполучливо изобразяван в игра.
Нивото на детайлност е изумително. Градът живее, диша и мърмори с един притъпен, но все пак отчетлив викториански блясък.
Цяло студио на компанията Ubisoft в Сингапур е работило единствено по река Темза, за да изработи невероятни детайли: кораби, към които можеш да се приближаваш и отдалечаваш, да правиш паркур около и между тях - и най-приятното, да унищожаваш техния товар или да саботираш работата им.
Гарите, претъпкани с хора: пазачи и пътници влизат и излизат от изхвърлящите пара чудовища, които пристигат и заминават. Бездомници се въртят около контейнерите край алеите и горят боклук за да се топлят. Банди се мотаят около железопътните линии.
E, не, играта не е абсолютно перфектна.
Битките са по-добри в сравнение с предишните игри, но продължават някак да са претрупани и се забелязва известно забавяне на кадрите в секунда, когато прекалено много врагове изпълнят екрана. Понякога враговете и приятелите не изглеждат напълно реалистично...
И все пак, това са проблеми, които мога да прескоча. За мен удоволствието да играя е достатъчно силно, за да игнорирам тези дребни засичания. Страничните мисии са много забавни, основната кампания е презадоволителна, а атмосферата е повече от впечатляваща.
По принцип серията игри Assassin's Creed винаги е била малко прехвалена за моя вкус, но Syndicate надхвърли очакванията ми.
За разлика от Unity, която използваше приложение на смартфона, чрез което да отключиш части от съдържанието, тук целият Лонодон може да бъде отворен пред погледа ти, без да прибягваш до други устройства.
С това, както и с още много, Syndicate за мен е пълен успех.
Ок, Ubisoft, спечелихте ме!
Assassin's Creed: Syndicate вече излезе за конзолите PlayStation 4 и Xbox One, като компютърната версия се очаква през ноември.
