Кино “Космос” - 20 години след последната прожекция

Снимка: Христо Узунов

Отдавна забравеното кино “Космос” изплува между дърветата, за да ни поведе на разходка през една отминала епоха. Но първо се нареждаме за билети на касата...

Вижте галерията

Снимка: Христо Узунов

Тематично украсените с морски същества врати са заключени, а зад тях е миналото

Снимка: Христо Узунов

Както навсякъде, така и тук природата постепенно си възвръща отнетото

Снимка: Христо Узунов

Металната стълба още се държи, но дъските от стъпалата й една по една са се предават и падат на земята

Снимка: Христо Узунов

Някога киното е било красиво място, окъпано от светлина. От това време днес са останали само металният скелет на стара лампа и един ръждив прожектор - на заден план

Снимка: Христо Узунов

Стотици километри филмови ролки, разпилени из цялото кино, напомнят за предназначението на забравената постройка

Снимка: Христо Узунов

Лентите са се вкопчили в предметите на изоставената гримьорна, сякаш са пипалата на чудовищен октопод

Снимка: Христо Узунов

В една от стаите намираме старо пиано. Звукът от прашните му клавиши отеква глухо в тишината на безвремието

Снимка: Христо Узунов

Това табло е всичко, което е останало от празника на Нептун

Снимка: Христо Узунов

Брошури на младежкото туристическо бюро “Орбита” и стара баскетболна топка все още очакват чуждестранните си гости...

Снимка: Христо Узунов

В това помещение артистите са чакали своя ред, за да се появят пред публиката

Снимка: Христо Узунов

Коридорът, по който участниците в представленията са минавали, за да излязат на сцената. Стъпалата, отвеждащи към нея, отдавна са само спомен

Снимка: Христо Узунов

Стаичката, от която са се управлявали осветлението и завесите. Тук вече няма суетящи се работници - те са заменени от оси, направили си огромен кошер над електрическото табло

Снимка: Христо Узунов

Сцената - тук артисти от различни страни са показвали уменията си. Всичко това обаче е в миналото, а казват, че изкуството било вечно…

Снимка: Христо Узунов

Част от художественото оформление на фасадата. Посланието е ясно - “единство, творчество, красота”

Снимка: Христо Узунов

Скамейките, събирали почти 4000 души, са едно от най-тъжните места в театъра - обрасли с бодливи храсти, олющени, празни…

Снимка: Христо Узунов

Кабинката за осветителите се извисява над мълчаливото море от листа и клони

Снимка: Христо Узунов

От кабинката се открива чудесна гледка над цялата забрава, обхванала театъра

Снимка: Христо Узунов

Зад последния ред на публиката е разположена прожекционната. Тези стъпала отвеждат към нея

Снимка: Христо Узунов

Макар да липсва основна част от елементите, старата прожекционна апаратура все още е тук

Снимка: Христо Узунов

Киномашините полско производство са били сред най-модерните за времето си и са оперирали с широкоформатна 70-милиметрова лента

Снимка: Христо Узунов

Всяка ролка е с дължина от 700 м и за да не се поврежда, при боравенето с нея са се спазвали строги процедури. Всеки филм се е състоял от няколко такива ролки