Входът към бункера е обрасъл с гъста растителност. От земята стърчат арматурни железа, които допълнително затрудняват проникването в отбранителното съоръжение.
Снимка: Христо Узунов
Единствената надземна част от бункера е този наблюдателен пост. Днес стълбите към покрива му са разрушени, а часовият е заменен с метален кръст.
Снимка: Христо Узунов
От върха на наблюдателния пост се открива красива гледка към Черноморец, местността Бакърлъка и Бургаския залив.
Снимка: Христо Узунов
Надземната част на съоръжението е превърната в импровизиран параклис.
Снимка: Христо Узунов
Амбразурата на наблюдателния пост гледа към брега, като по този начин е осигурена кръговата отбрана на батареята.
Снимка: Христо Узунов
Тесен коридор отвежда към вътрешността на бункера. По стените личат надписи, оставени от отдавна служили войници
Снимка: Христо Узунов
Динков от Провадия е само един от многото наборници, отбили военната си служба тук.
Снимка: Христо Узунов
Подземната част на бункера представлява същински мрачен лабиринт. Слънчевата светлина не достига до това място, а многобройни гадинки са намерили убежище сред осеяните с разнообразни отломки помещения.
Снимка: Христо Узунов
Единствената оцеляла врата се отваря с проскърцване. Зад нея - смрад и разруха.
Снимка: Христо Узунов
Цялото налично оборудване на батареята е изнесено, а от стените стърчат само куките на радиаторите и отворите за блиндажните перископи.
Снимка: Христо Узунов
Ръждива стълба изплува от мрака и отвежда към вътрешността на едно железобетонно картечно гнездо.
Снимка: Христо Узунов
а да осъществят близката защита, бреговите батареи са снабдени с тежки картечници за въздушна отбрана.
Снимка: Христо Узунов
Тленните останки на мъртъв албатрос са част от безрадостния интериор на мрачния бункер.
Снимка: Христо Узунов
Светлина в тунела. Въпреки здравината си, железобетонните стени на бункера се рушат от времето и затрупват пода на този коридор.
Снимка: Христо Узунов
Отвор с неизвестно предназначение излиза в средата на гъстообрасла горичка.
Снимка: Христо Узунов
Някога оттук войниците са достигали до откритото артилерийското гнездо, полувкопано в земята.
Снимка: Христо Узунов
Входът към бункера завива, за да се избегнат поражения от рикошет или от попаднали във вратата снаряди.
Снимка: Христо Узунов
Навремето, за да се маскират артилерийските гнезда, е трябвало те да бъдат боядисани с камуфлажни краски. Днес тази задача успешно се изпълнява от многобройните растения, покриващи отделните части на фортификационното съоръжение.
Снимка: Христо Узунов
Крепостта Акра е съществувала между 491 г. и 586 г. В най-тясната
Снимка: Христо Узунов
Природата е изваяла нос Акин от живописни вулканични скали, извисяващи се на около 20 метра над морското равнище.
Снимка: Христо Узунов
На 19 май 1943 г. морето отнема живота на 15 български моряка от торпедоносеца “Смели”. Паметник в тяхна чест е изграден през 1998 г. по инициатива на командира и личния състав на военноморска база Бургас.
