Hell's Kitchen заприлича на оня виц:
- Как беше сватбата?
- Ооо, страхотна, сълзи, сополи, размазана спирала... а да беше видял жените...
В търсене на зрелище, което евентуално да се конвертира в рейтинг, готварското риалити съвсем се обърна на сапунен сериал. Плетат се интриги, мъже плачат като малки деца и отривисто бършат носове пред камерите, жени са на прага да скъсат куртките си...
И накрая, уж за върхов съспенс, водещият сваля униформата и напуска цирковата арена, пардон, кухнята.
Ако бяха снимали шеф Виктор Ангелов и участниците в свръхзабавен каданс с акцент на лицата, щях да помисля, че гледам индийски сериал.
Да започна оттам, че Ангелов вече шест сезона не успява да наподоби оригинала в лицето на Гордън Рамзи. В интервютата си българският шеф-готвач е спокоен, симпатичен и усмихнат мъж, а в Hell's Kitchen е накаран да се представя за садистичен бос на тиганите, тенджерите и черпаците.
Колегата му Рамзи е натурално злъчен и заядлив и там му е чарът. Поведението на британеца мъчно може да се наподоби даже и от опитни актьори, затова нямаше и продължава да няма никаква нужда шеф Ангелов да се опитва да копира.
Щеше да е далеч по-приятно за окото и най-вече за слуха той да бъде себе си.
Участниците този сезон също са принудени да преиграват повече от всякога. Скандалите между тях започват от нищото, за да повярваме, че са непринудени. За капак вече имаме и любовна история, която би трябвало да ни вълнува, ако все пак селските караници не са ни достатъчно грабващи.
Сценарият прозира във всеки епизод и най-вече когато се започне с уж истинското готвене.
Докато се въртят около печките и котлоните, състезателите правят гаф след гаф. Изглеждат като хора, които не могат и едно яйце да опържат, бъркат рецепти, които готвят всяка вечер, заплитат се като патета в калчища, изтърват, чупят, само и само да има още поводи за крясъци.
Това са същите хора, които в началото са ни представени като готвачи, угаждали на клиенти на ресторанти със звезди "Мишлен", на знаменитости и на кралски особи.
За тях ни се внушава, че не знаят от коя страна се държи тигана, само че три минути по-късно някак ненадейно започват да готвят като змейове сложни екзотични ястия. Откъде ли идват тези чудни метаморфози, на които сме свидетели по няколко пъти на епизод?
Разбира се, отново от сценария.
Затова и Hell's Kitchen все повече прилича на пресолена манджа, отколкото на кулинарен (и телевизионен) шедьовър.
Отново затова когато в последния епизод шеф Ангелов драматично си свали куртката и се изнесе от снимачната площадка, първата ми мисъл не беше: "Ах, каква изненада, никога не бих предположила!". Първата ми мисъл, а и не само на мен, беше: "Хайде дано се свършва с това театро."
И причината не е нито във Виктор Ангелов, нито в участниците.
Тя се корени в сбърканата идея, че всичко в предаването трябва да е дирижирано до последната секунда, за да държи зрителите нащрек. Да, но режисурата вече върви към негледаем абсурд.
И именно това е последната щипка сол, която кара поднесения ни телевизионен продукт да нагарча, вместо да ни е апетитен.
