През този вход между 1950-та и 1990-та са влизали възпитаниците на Софийската духовна семинария, заточена от червената власт в околностите на гара Черепиш
Снимка: Христо Узунов
За 40 години красивата природа на Искърското дефиле се превръща в неделима част от живота на младите семинаристи
Снимка: Христо Узунов
Според традицията всеки випуск трябвало да постави по един кръст на отсрещните скали, за да отбележи завършването си
Снимка: Христо Узунов
Малко след централния вход започват стъпалата, отвеждащи към горните етажи. Днес те са изпочупени, а използването им крие рискове за здравето
Снимка: Христо Узунов
Паяжините са честа гледка из помещенията на изоставената сграда
Снимка: Христо Узунов
В тази зала някога се е помещавала столовата, в която са се хранили семинаристите
Снимка: Христо Узунов
Природата нахлува през разбитите прозорци на семинарията в Черепиш
Снимка: Христо Узунов
В кухнята се е приготвяла храна за до 300 души - толкова са били преподавателите и техните възпитаници
Снимка: Христо Узунов
При преместването от София към Черепиш през 1950 г. е изгубена голяма част от имуществото на семинарията, както и много ценни документи. При завръщането в София през 1990 г. много неща са оставени във вече напуснатата сграда. След като пазачът е уволнен обаче всичко е разграбено. Останала е само тази ненужна коруба от стар телефон...
Снимка: Христо Узунов
За да се ограничи достъпът на случайни лица до разрушаващата се сграда, е била опъната предупредителна лента, от която вече не е останало почти нищо
Снимка: Христо Узунов
В коридора на третия етаж с тебешир е изписано името на Божия син, сякаш за да напомня за миналото на постройката
Снимка: Христо Узунов
Достъпът до последния етаж е силно затруднен заради срутения покрив и прогнилия под, пронизан от корените на поникналите в него дръвчета
Снимка: Христо Узунов
Металните парапети от терасата над входа са изрязани и днес тя се е превърнала в обикновена бетонна плоча, върху която падат отломките от други части на сградата
Снимка: Христо Узунов
Не е далеч времето, когато старата сграда ще рухне. Останала без покрив, влагата и растенията бавно я убиват
Снимка: Христо Узунов
Метални кръстове, поставени върху улуците, говорят за връзката с църквата, която постройката някога е имала
Снимка: Христо Узунов
Вътрешният двор на семинарията в наши дни се е превърнал в непроходима гора
Снимка: Христо Узунов
В тази джунгла преди време са се намирали банята и сервизните помещения към основната сграда. Днес те едва се забелязват сред плетеницата от клони и листа
Снимка: Христо Узунов
Слънчевата светлина почти не достига до старата баня, в която мирише на мухъл и влага
Снимка: Христо Узунов
Стъклена бутилка от олио от близкото минало лежи върху влажния под на банята
Снимка: Христо Узунов
Дървената беседка, служила за отмора на семинаристите, едва се забелязва на фона на буйната растителност
Снимка: Христо Узунов
През един от прозорците на семинарията се открива гледка към камбанарията на изоставения семинариен храм "Св. Климент Охридски"
