Преди Бернардо, Бакайоко, Менди и Мбапе, Монако имаше друга златна генерация футболисти с Патрис Евра, Фернандо Мориентес, Жером Ротен и Людовик Жули. От тях, единствено Евра напусна веднага след загубения финал в Шампионската лига срещу Порто, присъединявайки се към Манчестър Юнайтед. Французите паднаха на финала от Порто на Жозе Моуриньо – пример за пълен с талант отбор, който обаче постигна нещо велико.
Година по-късно, Ротен замина за ПСЖ, Мориентес, който играеше като отдаден под наем от Реал Мадрид, бе продаден в Ливърпул, а Жули премина в Барселона.
Един от най-каръшките отбори в историята. „Аспирините“ бяха на път да спечелят требъл, но загубиха титлата в Бундеслигата в последния ден, след което се провалиха във финалите за Купата и Шампионската лига. Михаел Балак бе основната фигура на онзи велик тим, в който бяха още Зе Роберто, Лусио и нашият Димитър Бербатов, който остана в Леверкузен до 2006 г., когато бе продаден в Тотнъм.
Десетилетие след звездния отбор на Аякс от 90-те, амстердамци разполагаха с нова генерация от млади таланти, събрани на едно: Златан Ибрахимович, Уесли Снайдер, Рафаел ван дер Ваарт, Яри Литманен, Найджъл де Йонг, Томас Вермаален, Максуел и Хатем Трабелси.
Ибра си тръгна първи и пое към Ювентус, за да стартира похода си през редица европейски грандове. Аякс бе разграбен в следващите години, а през 2007 г., когато Ван дер Ваарт бе купен от Реал Мадрид, от онези таланти в тима бе останал единствено Вермаален.
Динамо прекърши испанските гиганти Реал Мадрид и Барселона, но загуби на полуфиналите в Шампионската лига от Байерн Мюнхен с общ резултат 3:4. Ако украинците се бяха класирали на финала и бяха играли по същия начин, както през цялата кампания, можеха да повалят и Манчестър Юнайтед и така великият требъл от 1999-а никога нямаше да се случи. Но не би.
Онзи тим разполагаше с нападателно дуо Сергей Ребров и Андрий Шевченко. Шева бе взет от Милан през лятото и се превърна в легенда на „росонерите“, а капитанът Олег Лужни замина за Арсенал. Година по-късно, в Милан пристигна Кака Каладзе, а Ребров последва Лужни в Лондон, но подписа с Тотнъм.
Парма спечели Купата на УЕФА през 1999-а, но тогава това бе третият по сила европейски клубен турнир, тъй като КНК се смяташе за по-престижен. За „пармалатите“ тогава играха Джанлуиджи Буфон, Фабио Канаваро, Лилиян Тюрам, Хуан Себастиан Верон и Ернан Креспо. Трудно за вярване е, че този отбор не постигна повече.
Тюрам вече бе световен шампион с Франция, а по-късно същото щяха да сторят Буфон и Канаваро с Италия. Креспо щеше да се превърне в най-скъпия футболист в света, а на Верон всички се възхищаваха. Въпреки триумфа за Купата на УЕФА, Парма остана четвърти в Серия „А“ през онзи сезон, когато Милан триумфира с титлата.
През лятото Верон премина в Лацио, където щеше да отиде и Креспо, но година по-късно. Ювентус пък дообезкърви Парма с последователното купуване на Буфон, Канаваро и Тюрам.
Франк Ламапрд, Майкъл Карик, Джо Коул и Джърмейн Дефоу. В началото на сезона пък Рио Фърдинанд бе продаден в Лийдс за 18 млн. паунда, което бе рекорд за защитник тогава. По-късно, Рио и Карик щяха да се съберат в Манчестър Юнайтед и заедно да спечелят Шампионската лига през 2008 г. Тогава Франк Лампард бе на губещата страна, но четири години по-късно стигна до величието с Челси, като след това триумфира и в Лига Европа.
Дортмунд бе спечелил титлата в Бундеслигата предишните два сезона, но през 2013 г. завърши на 25 точки зад шампиона Байерн Мюнхен. „Жълто-черните“ се надяваха да вземат реванш в изцяло германския финал на Шампионската лига, но баварската машина се оказа твърде голямо препятствие.
Байерн напазари стабилно, взимайки Роберт Левандовски и Марио Гьотце, а по-късно и Матс Хумелс. Дортмунд се раздели още с Шинджи Кагава и Илкай Гюндоган и от онзи тим на Юрген Клоп не остана почти нищо.
