Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какъв Донарума, като Лев Яшин е пазил в Разград?

В България са гостували няколко носители на „Златната топка”. Ето и най-култовите места, на които са се играли мачовете през годините...
В България са гостували няколко носители на „Златната топка”. Ето и най-култовите места, на които са се играли мачовете през годините...

Лев Яшин в Разград? Вярно е!

Колкото и странно да звучи, в Разград вече е гостувал дори носител на „Златната топка”. Това е легендарният вратар Лев Яшин, пазил макар и само четвърт час на стадион „Дянко Стефанов” според местните хроникьори. Това се случва на 6 март 1964 г., когато Динамо Москва е на турне в България. Яшин, който е спечелил трофея само няколко месеца по-рано, първо играе едно полувреме срещу Ботев във Враца, където срещата завършва при равенство 0:0. След това излиза с динамовци пред 15 000 зрители в столицата на Делиормана. Напуска обаче играта бързо, според слуховете – от махмурлук. Киринов открива резултата за гостите от Москва, но след него Сава Великов забива изравнителния гол във вратата на резервата Беляев. Някои дори разпознават Лев Яшин на запазената снимка на двата отбора преди мача, той би трябвало да е третият отдясно наляво на първия ред.
Лев Яшин в Разград? Вярно е!

Колкото и странно да звучи, в Разград вече е гостувал дори носител на „Златната топка”. Това е легендарният вратар Лев Яшин, пазил макар и само четвърт час на стадион „Дянко Стефанов” според местните хроникьори. Това се случва на 6 март 1964 г., когато Динамо Москва е на турне в България. Яшин, който е спечелил трофея само няколко месеца по-рано, първо играе едно полувреме срещу Ботев във Враца, където срещата завършва при равенство 0:0. След това излиза с динамовци пред 15 000 зрители в столицата на Делиормана. Напуска обаче играта бързо, според слуховете – от махмурлук. Киринов открива резултата за гостите от Москва, но след него Сава Великов забива изравнителния гол във вратата на резервата Беляев. Някои дори разпознават Лев Яшин на запазената снимка на двата отбора преди мача, той би трябвало да е третият отдясно наляво на първия ред.

Съдиите бутат Интер срещу Етър

Малцина помнят, че големият Интер е играл на стадион „Ивайло” във Велико Търново през 1974 г. Сандро Мацола, Джачинто Факети и Роберто Бонинсеня се изправят срещу Етър в турнирите на УЕФА. Два пъти носител на Купата на европейските шампиони, Интер се води от прочутият испански треньор Луис Суарес-Архитекта. Стадионът избухва в овации, когато капитаните Стефан Чакъров и Мацола извеждат двата състава на арената. В началото търновските фурии насмитат гостите, а вратарят Бордон избива със сетни сили ударите на Стоян Коцев, Георги Василев и Чакъров. След почивката етърци удрят и две греди. С триста зора и не без помощта на турския арбитър Халмъ Юк, неотсъдил най-малко една очевидна дузпа за българите, италианците се спасяват с равенство 0:0. 

За реванша в Милано УЕФА праща испанския съдия Пабло Санчес Ибанес, чиито връзки с Интер са добре известни. След половин час игра Етър удържа нулево равенство, когато Габриеле Ориали открива резултата. След почивката Бонинсеня прави 2:0 със скандален гол от засада. Към края е свирена дузпа, която отново Бонинсеня вкарва за 3:0. По това време Етър вече е с девет души на терена, тъй като съдията вече е изгонил с червени картони Стефан Грозданов и Стоян Коцев. Треньорът Атанас Цанов и футболистите в един глас твърдят, че Интер е достатъчно силен отбор, за да му се помага по този начин. При това срещу дебютант в Европа, изпил горчивата чаша още при първото си участие.
Съдиите бутат Интер срещу Етър

Малцина помнят, че големият Интер е играл на стадион „Ивайло” във Велико Търново през 1974 г. Сандро Мацола, Джачинто Факети и Роберто Бонинсеня се изправят срещу Етър в турнирите на УЕФА. Два пъти носител на Купата на европейските шампиони, Интер се води от прочутият испански треньор Луис Суарес-Архитекта. Стадионът избухва в овации, когато капитаните Стефан Чакъров и Мацола извеждат двата състава на арената. В началото търновските фурии насмитат гостите, а вратарят Бордон избива със сетни сили ударите на Стоян Коцев, Георги Василев и Чакъров. След почивката етърци удрят и две греди. С триста зора и не без помощта на турския арбитър Халмъ Юк, неотсъдил най-малко една очевидна дузпа за българите, италианците се спасяват с равенство 0:0.

За реванша в Милано УЕФА праща испанския съдия Пабло Санчес Ибанес, чиито връзки с Интер са добре известни. След половин час игра Етър удържа нулево равенство, когато Габриеле Ориали открива резултата. След почивката Бонинсеня прави 2:0 със скандален гол от засада. Към края е свирена дузпа, която отново Бонинсеня вкарва за 3:0. По това време Етър вече е с девет души на терена, тъй като съдията вече е изгонил с червени картони Стефан Грозданов и Стоян Коцев. Треньорът Атанас Цанов и футболистите в един глас твърдят, че Интер е достатъчно силен отбор, за да му се помага по този начин. При това срещу дебютант в Европа, изпил горчивата чаша още при първото си участие.

Тошо Мериноса поваля Рома в Русе

През 1975 г. русенският Дунав завършва четвърти в „А” група и се класира в турнира за Купата на УЕФА. Пада се срещу третия в Италия – Рома, който е пълен със звезди като Паоло Конти, Франческо Рока, Джанкарло де Систи и Пиерино Прати, все национали. Русенци губят пред 80 000 зрители първия двубой в Рим с 0:2. За реванша градският стадион в Русе пращи от публика. Италианците, които са нощували в Букурещ, пристигат с автобус само няколко часа преди началото. Капитанът Иван Въжаров изкарва на арената смелия български тим под звуците на „Тих, бял Дунав”. Хората на шведския треньор Нилс Лидхолм са натиснати веднага, но гол така и не пада. След почивката русенският стратег Любомир Малинов пуска в игра Тодор Иванов-Мериноса, наричан така, понеже е къдрав като мериносова овца. Малко след това от свободен удар Въжаров хвърля топката с далечно центриране. Бърз като вятъра, Мериноса се стрелка между слисаната отбрана на Рома и пробива вратаря Конти с глава. Дунав повежда на страшилищата от Италия с 1:0. Трябва само още един гол, за да стигнат до продължения. Само че не успяват, когато техният нападател Никола Христов излиза очи в очи с вратаря, но не вкарва. 

В крайна сметка римляните се спасяват само с поражение от 0:1 и продължават в следващия кръг. В Дунав пък се чудят дали да се радват, че все пак са победили величията от Италия, или да плачат за пропуснатия шанс.
Тошо Мериноса поваля Рома в Русе

През 1975 г. русенският Дунав завършва четвърти в „А” група и се класира в турнира за Купата на УЕФА. Пада се срещу третия в Италия – Рома, който е пълен със звезди като Паоло Конти, Франческо Рока, Джанкарло де Систи и Пиерино Прати, все национали. Русенци губят пред 80 000 зрители първия двубой в Рим с 0:2. За реванша градският стадион в Русе пращи от публика. Италианците, които са нощували в Букурещ, пристигат с автобус само няколко часа преди началото. Капитанът Иван Въжаров изкарва на арената смелия български тим под звуците на „Тих, бял Дунав”. Хората на шведския треньор Нилс Лидхолм са натиснати веднага, но гол така и не пада. След почивката русенският стратег Любомир Малинов пуска в игра Тодор Иванов-Мериноса, наричан така, понеже е къдрав като мериносова овца. Малко след това от свободен удар Въжаров хвърля топката с далечно центриране. Бърз като вятъра, Мериноса се стрелка между слисаната отбрана на Рома и пробива вратаря Конти с глава. Дунав повежда на страшилищата от Италия с 1:0. Трябва само още един гол, за да стигнат до продължения. Само че не успяват, когато техният нападател Никола Христов излиза очи в очи с вратаря, но не вкарва.

В крайна сметка римляните се спасяват само с поражение от 0:1 и продължават в следващия кръг. В Дунав пък се чудят дали да се радват, че все пак са победили величията от Италия, или да плачат за пропуснатия шанс.

Ще се къпе ли Румениге, или ще ходи мръсен?

През есента на 1977 г. великият Байерн се пада за играе с Марек в турнира за Купата на УЕФА. С най-силните германски национали в състава си баварците печелят първия двубой в Мюнхен с 3:0. Преди реванша в Станке Димитров, както се казва днешния град Дупница, Байерн праща свой представител да огледа стадион „Бончук”. Немецът остава потресен от олющената съблекалня за гостите. „Вижте, господа, Румениге тук ли ще трябва да се изкъпе?”, пита тактично баварецът. „Е, като не ще, да ходи мръсен”, възпитано отговарят стопаните от Станкето по въпроса за банята на знаменития голмайстор.

Пристигането на Байерн се приема от местните жители като кацане на извънземна цивилизация. 30 000 запалянковци се натъпкват в „Бончук”. По клоните на дърветата около стадиона висят още стотици мераклии да видят жив германец. Марек изнася невероятна битка, която печели с 2:0, като головете на Иван Петров и Сашо Паргов са във вратата на легендарния Сеп Майер. 

Година по-късно бит от „Бончук” си тръгва и Алекс Фъргюсън. Тогава той е начело на шотландския Абърдийн, когото смелите марекчани побеждават с 3:2. В добавка някой чупи крака на Уили Гарднър от гостите.
Ще се къпе ли Румениге, или ще ходи мръсен?

През есента на 1977 г. великият Байерн се пада за играе с Марек в турнира за Купата на УЕФА. С най-силните германски национали в състава си баварците печелят първия двубой в Мюнхен с 3:0. Преди реванша в Станке Димитров, както се казва днешния град Дупница, Байерн праща свой представител да огледа стадион „Бончук”. Немецът остава потресен от олющената съблекалня за гостите. „Вижте, господа, Румениге тук ли ще трябва да се изкъпе?”, пита тактично баварецът. „Е, като не ще, да ходи мръсен”, възпитано отговарят стопаните от Станкето по въпроса за банята на знаменития голмайстор.

Пристигането на Байерн се приема от местните жители като кацане на извънземна цивилизация. 30 000 запалянковци се натъпкват в „Бончук”. По клоните на дърветата около стадиона висят още стотици мераклии да видят жив германец. Марек изнася невероятна битка, която печели с 2:0, като головете на Иван Петров и Сашо Паргов са във вратата на легендарния Сеп Майер.

Година по-късно бит от „Бончук” си тръгва и Алекс Фъргюсън. Тогава той е начело на шотландския Абърдийн, когото смелите марекчани побеждават с 3:2. В добавка някой чупи крака на Уили Гарднър от гостите.

Берое не прощава дори и на Ювентус

На 24 октомври 1979 г. Берое приема Ювентус в първия мач от турнира за КНК. Големият стадион на Стара Загора е в ремонт, затова се налага да играят на по-скромния „Локомотив”. Няколко дни преди двубоя там е построена козирка от ламарини и стъкло, за да бъдат подслонени официалните лица и 24 италиански журналисти от проливния дъжд. 30 000 зрители се гъчкат по трибуните, пистата също е пълна до дупка. В състава на Ювентус е почти целият национален отбор на Италия – Роберто Бетега, Марко Тардели, Клаудио Джентиле, Гаетано Ширеа, Франко Каузио, вратарят Дино Дзоф… Срещу тях излизат Петко Петков-Майстора, Чапара, Бръснаря, Коцето Вратаря. Трибуните посрещат ювентинците с огромен плакат „Бог прощава, Берое – не!”

Смелите беройци се опълчват на прославените италианци, а треньорът им Иван Танев печели тактическия сблъсък с Джовани Трапатони. Победата с 1:0 е изкована в 81-вата минута след гол от дузпа на Георги Стоянов-Бръснаря. На реванша в Торино Ювентус води само с един гол до края на редовното време, когато Берое удря греда. Нови две попадения в продълженията обаче пращат италианците напред.
Берое не прощава дори и на Ювентус

На 24 октомври 1979 г. Берое приема Ювентус в първия мач от турнира за КНК. Големият стадион на Стара Загора е в ремонт, затова се налага да играят на по-скромния „Локомотив”. Няколко дни преди двубоя там е построена козирка от ламарини и стъкло, за да бъдат подслонени официалните лица и 24 италиански журналисти от проливния дъжд. 30 000 зрители се гъчкат по трибуните, пистата също е пълна до дупка. В състава на Ювентус е почти целият национален отбор на Италия – Роберто Бетега, Марко Тардели, Клаудио Джентиле, Гаетано Ширеа, Франко Каузио, вратарят Дино Дзоф… Срещу тях излизат Петко Петков-Майстора, Чапара, Бръснаря, Коцето Вратаря. Трибуните посрещат ювентинците с огромен плакат „Бог прощава, Берое – не!”

Смелите беройци се опълчват на прославените италианци, а треньорът им Иван Танев печели тактическия сблъсък с Джовани Трапатони. Победата с 1:0 е изкована в 81-вата минута след гол от дузпа на Георги Стоянов-Бръснаря. На реванша в Торино Ювентус води само с един гол до края на редовното време, когато Берое удря греда. Нови две попадения в продълженията обаче пращат италианците напред.

Жордао и Гулията правят шоу в Кърджали

В началото на 80-те години у нас е организиран международният турнир „1300 години България”. Участват трите ни най-елитни отбора – ЦСКА, Левски и Славия, плюс многократният шампион на Португалия Спортинг. В състава на гостите от Лисабон присъства и прочутата звезда Руи Жордао. Определено е двубоят да се играе в Кърджали, където дотогава на отбори от такава класа не им е стъпвал кракът. 20 000 зрители се изсипват на трибуните на стадион „Дружба”, за да гледат двубоя срещу португалците. 

Жордао изиграва страхотен мач, увенчан с два негови гола. Но същия брой попадения във вратата на Спортинг забива Илия Величков-Гулията. В средата на терена Ваньо Костов изнася страхотен мач и разхвърля „лисабонските лъвове”. Английският им треньор Малкълм Алисън го записва в тефтера си – българинът е точно този биткаджия, който му трябва да играе зад Жордао и другия им водещ футболист Шалана. След време купуват Костов за близо 300 000 долара, което по онова време е много добра сума.
Жордао и Гулията правят шоу в Кърджали

В началото на 80-те години у нас е организиран международният турнир „1300 години България”. Участват трите ни най-елитни отбора – ЦСКА, Левски и Славия, плюс многократният шампион на Португалия Спортинг. В състава на гостите от Лисабон присъства и прочутата звезда Руи Жордао. Определено е двубоят да се играе в Кърджали, където дотогава на отбори от такава класа не им е стъпвал кракът. 20 000 зрители се изсипват на трибуните на стадион „Дружба”, за да гледат двубоя срещу португалците.

Жордао изиграва страхотен мач, увенчан с два негови гола. Но същия брой попадения във вратата на Спортинг забива Илия Величков-Гулията. В средата на терена Ваньо Костов изнася страхотен мач и разхвърля „лисабонските лъвове”. Английският им треньор Малкълм Алисън го записва в тефтера си – българинът е точно този биткаджия, който му трябва да играе зад Жордао и другия им водещ футболист Шалана. След време купуват Костов за близо 300 000 долара, което по онова време е много добра сума.

Какво търси Блохин в Марикостиново?

Стадионът в петричкото село Марикостиново е известен с това, че там първите си стъпки във футбола прави Димитър Бербатов. Малко преди раждането му обаче, на същата трева стъпва не кой да е, а носителят на „Златната топка” Олег Блохин. Това се случва в началото на 1981 г. на турнира „Петричка пролет”. Треньорът на националния тим на СССР Константин Бесков довежда за участие през февруари всички свои титулярни играчи, начело с Блохин, Леонид Буряк и останалите величия на съветския футбол от онези години. Останалите участници са Стяуа Букурещ, ЦСКА Москва, Беласица Струмица и Беласица Петрич. Мачовете обаче не се играят само на стадион „Цар Самуил”, а и по селата. Куцо и сакато хуква към Марикостиново, за да гледа съветските футболисти от „сборная”. Колко пъти в България са идвали носители на „Златната топка” като Блохин, че и да ритат на селската ливада?
Какво търси Блохин в Марикостиново?

Стадионът в петричкото село Марикостиново е известен с това, че там първите си стъпки във футбола прави Димитър Бербатов. Малко преди раждането му обаче, на същата трева стъпва не кой да е, а носителят на „Златната топка” Олег Блохин. Това се случва в началото на 1981 г. на турнира „Петричка пролет”. Треньорът на националния тим на СССР Константин Бесков довежда за участие през февруари всички свои титулярни играчи, начело с Блохин, Леонид Буряк и останалите величия на съветския футбол от онези години. Останалите участници са Стяуа Букурещ, ЦСКА Москва, Беласица Струмица и Беласица Петрич. Мачовете обаче не се играят само на стадион „Цар Самуил”, а и по селата. Куцо и сакато хуква към Марикостиново, за да гледа съветските футболисти от „сборная”. Колко пъти в България са идвали носители на „Златната топка” като Блохин, че и да ритат на селската ливада?

Румен Димов вкарва гол на Юнайтед

Трети в Англия и носител на купата, Манчестър Юнайтед посещава България за пръв и единствен път през есента на 1983 г. Във Варна звездите на мениджъра Рон Аткинсън ще мерят сили със скромния ЖСК Спартак, класирал се в турнира за КНК като финалист за Купата на България срещу ЦСКА. Големият Рон довежда за представлението на стадион „Юрий Гагарин” цял куп звезди като Брайън Робсън, Норман Уайтсайд, Рей Уилкинс и Арнолд Мюрен. Срещу тях излизат храбреците от Варна начело с Живко Господинов. 45 000 зрители приветстват двата отбора с мощен одобрителен рев. Робсън открива с бърз гол, но след него Румен Димов стопля сърцата на всички по трибуните. Страхотно негово изпълнение на пряк свободен удар завършва във вратата на Бейли и резултатът е изравнен. В началото на втората част обаче Артър Греъм вкарва втория за Юнайтед, което прави англичаните победители. Варненските запалянковци обаче са доволни, те са гледали на живо един от най-известните и обичани отбори в света. Далеч по-опитните англичани побеждават във втория мач на „Олд Трафорд” с 2:0 и продължават напред в турнира.
Румен Димов вкарва гол на Юнайтед

Трети в Англия и носител на купата, Манчестър Юнайтед посещава България за пръв и единствен път през есента на 1983 г. Във Варна звездите на мениджъра Рон Аткинсън ще мерят сили със скромния ЖСК Спартак, класирал се в турнира за КНК като финалист за Купата на България срещу ЦСКА. Големият Рон довежда за представлението на стадион „Юрий Гагарин” цял куп звезди като Брайън Робсън, Норман Уайтсайд, Рей Уилкинс и Арнолд Мюрен. Срещу тях излизат храбреците от Варна начело с Живко Господинов. 45 000 зрители приветстват двата отбора с мощен одобрителен рев. Робсън открива с бърз гол, но след него Румен Димов стопля сърцата на всички по трибуните. Страхотно негово изпълнение на пряк свободен удар завършва във вратата на Бейли и резултатът е изравнен. В началото на втората част обаче Артър Греъм вкарва втория за Юнайтед, което прави англичаните победители. Варненските запалянковци обаче са доволни, те са гледали на живо един от най-известните и обичани отбори в света. Далеч по-опитните англичани побеждават във втория мач на „Олд Трафорд” с 2:0 и продължават напред в турнира.

Как Баджо мина по Хайдушката пътека

През 1990 г. футболният тим на Сливен печели сензационно Купата на България с 2:0 във финала срещу ЦСКА с Христо Стоичков и се класира за участие в турнира за КНК. Жребият му праща възможно най-атрактивния съперник – Ювентус. В състава от Торино тогава играе Тото Скилачи, голмайстор на завършилото няколко месеца по-рано световно първенство. Там са още носителят на титлата с Германия Томас Хеслер и Роберто Баджо, купен за рекордните 12 милиона долара от Фиорентина. 

За първия двубой италианците кацат в Бургас, а след това пристигат в Града на стоте войводи. Любезните домакини ги развеждат по Хайдушката пътека в Карандила, а Баджо признава пред журналистите, че е възхитен от природата у нас.

Очаквано, стадион „Хаджи Димитър” е препълнен от запалянковци, дошли да гледат сливенските майстори на топката Йордан Лечков и Валери Вълков срещу знаменитите италианци. Разбира се, далеч по-класният тим на Ювентус печели с 2:0 след голове на Баджо и Скилачи. В реванша на „Деле Алпи“ „черно-белите“ от Торино излизат като победители с 6:1. Единственият доволен от състава на Сливен е Живко Келепов, записал името си сред не многото български футболисти, вкарвали голове във вратата на Ювентус.
Как Баджо мина по Хайдушката пътека

През 1990 г. футболният тим на Сливен печели сензационно Купата на България с 2:0 във финала срещу ЦСКА с Христо Стоичков и се класира за участие в турнира за КНК. Жребият му праща възможно най-атрактивния съперник – Ювентус. В състава от Торино тогава играе Тото Скилачи, голмайстор на завършилото няколко месеца по-рано световно първенство. Там са още носителят на титлата с Германия Томас Хеслер и Роберто Баджо, купен за рекордните 12 милиона долара от Фиорентина.

За първия двубой италианците кацат в Бургас, а след това пристигат в Града на стоте войводи. Любезните домакини ги развеждат по Хайдушката пътека в Карандила, а Баджо признава пред журналистите, че е възхитен от природата у нас.

Очаквано, стадион „Хаджи Димитър” е препълнен от запалянковци, дошли да гледат сливенските майстори на топката Йордан Лечков и Валери Вълков срещу знаменитите италианци. Разбира се, далеч по-класният тим на Ювентус печели с 2:0 след голове на Баджо и Скилачи. В реванша на „Деле Алпи“ „черно-белите“ от Торино излизат като победители с 6:1. Единственият доволен от състава на Сливен е Живко Келепов, записал името си сред не многото български футболисти, вкарвали голове във вратата на Ювентус.